Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
— Хубаво — казва той. — Информацията си я бива.
— Тя казва, че видяла някакви точици на екрана си и това я разболяло. Знаеш ли нещо по въпроса?
— Да. Вярно е.
— Вярно ли е?
— Да. Но ти не се тревожи. Засяга само хакерите.
Цяла минута тя не може и дума да обели, толкова е вбесена.
— Майка ми е програмистка при федералните, тъпако! Защо не ме предупреди?
Половин час по-късно тя си е у дома. Този път не си прави труда да се преоблича в шикозното маскировъчно костюмче — нахлува в къщата в първично, гадно черно. На влизане пуска дъската на пода. Грабва от полицата една от антикварните рядкости на мама — тежка кристална купа, всъщност чиста пластмаса, с която я удостоиха преди две години, задето се беше подмазвала на шефа и беше минала всичките тестове с детектора на лъжата, и влиза в кабинета й.
Мама е там. Както винаги. Работи на компютъра. Но в момента не гледа екрана — преглежда някакви бележки в скута си.
Щом мама я поглежда, Уай Ти мята купата със замах. Купата прелита над рамото на мама, отскача от масата на компютъра и се врязва в монитора. Грандиозен резултат. Уай Ти винаги е искала да го направи. Спира за няколко секунди, за да се възхити на творението си, а мамичка я тресат всякакви шантави емоции. Каква е тая униформа? Не ти ли казах да не караш скейтборда по истински улици? Не бива да разхвърляш неща из къщата. Това ми е много ценно. Защо счупи компютъра? Правителствена собственост. Какво изобщо става тук?
Уай Ти знае, че това ще продължи още няколко минути, затова отива в кухнята, налива си сок и оставя мама да й върви по петите и да каканиже зад гърба й.
Най-сетне мамичка млъква, победена от стратегията на мълчание на Уай Ти.
— Току-що ти спасих скапания живот, мамо — осведомява я Уай Ти. — Можеш поне да почерпиш една бисквитка.
— За какво говориш, по дяволите?
— Ако вие, хората на определена възраст, се понапънехте да държите връзка с елементарните неща от днешния ден, нямаше да се налага децата ви да вземат такива драстични мерки.
35
Земята се материализира — върти се величествено пред очите му. Хиро се пресята, хваща я и я завърта, за да огледа Орегон. Нарежда й да разкара облаците, тя го изпълнява и му осигурява кристален изглед към планините и морския бряг.
Там, на двеста-триста километра от орегонското крайбрежие, върху лицето на водата се издува зърнест фурункул. Направо да речеш, че загноява. Сега той отстои на около триста-четиристотин километра от Астория и се придвижва на юг. Което обяснява защо Хуанита замина за Астория преди два дни: искала е да се добере по-близо до Сала. Защо, никой не знае.
Хиро вдига поглед, фокусира го върху Земята и минава на близък план, за да огледа по-внимателно. С приближаването образите пред очите му се променят от широкообхватни снимки, направени от геосинхронни спътници, в качествените изображения, изсипвани в компютъра на ЦРК от цяла флотилия нисколетящи птици-шпиони. Изгледът пред очите му представлява мозайка от образи, заснети не по-рано отпреди няколко часа.
Салът е широк няколко километра. Формата му непрекъснато се мени, но по времето, когато са направени снимките, той прилича на дебел бъбрек — това ще рече, опитва се да бъде V-образен, с клин, насочен на юг като ято гъски, но системата е наситена с толкова много шум, толкова е аморфна и неорганизирана, че го докарва най-много до бъбрек.
В центъра плуват чифт огромни плавателни съдове: „Ентърпрайз“ и стар петролен танкер, вързани редом един за друг. Тези два бегемота са оградени с още няколко големи съда — кораби-контейнери и други товарни плавателни съдове. Ядрото.
Всички останали съдове са доста дребни. Тук-таме има по някоя отвлечена яхта или бракуван риболовен траулер. Но повечето лодки в Сала са си точно това: лодки. Малки лодки за разходка, сампани, джонки, дхоу, динги, спасителни лодки, плаващи къщи, саморъчно стъкмени салове от пълни с въздух петролни варели и стиропорни плочи. Някъде към петдесет процента изобщо не са истински плавателни съдове — просто сбирщина от въжета, кабели, дъски, мрежи и други отломки, вързани върху какъвто там плавей им се е намирал подръка.
А сред всичкото това седи Л. Боб Райф. Хиро не знае какво точно прави той, не знае и каква връзка има Хуанита с всичко това. Но е време да отиде и да го разбере на място.
Скот Лагерквист стои в очакване на прага на денонощния Мотоциклетен магазин на Марк Норман, когато мъжът с мечовете се появява долу на тротоара. Пешеходците в Ел Ей са странна гледка — далеч по-странна от мъж с мечове. Но приветствана. Всеки, поел с кола към магазин за мотоциклети, вече по дефиниция си има кола и да им пробуташ нещо наистина е мъчна работа. А пешеходецът си е направо бонбонче.