Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
Не предвиди единствено Белинда.
Аделаида Ейбрамс бавно пусна ръката на Фльор и кимна към входа на галерия „Орлани“, където стоеше Белинда, загърната в златист визон, крехка и красива като пеперуда. Фльор се опита да овладее вихрушката от емоции, избухнала в нея. Пое дълбоко дъх, после още веднъж, докато Белинда се приближаваше. Фльор не бе виждала майка си шест години. Имаше чувството, че се разпада на хиляди ледени късчета.
Белинда протегна едната си ръка, а другата притисна към корсажа на роклята, сякаш докосваше нещо скрито под плата.
— Хората ни гледат, скъпа. Направи го заради тях.
— Вече не играя по свирката на тълпата.
Фльор й обърна гръб и се отдалечи от уханието на „Шалимар“, от фините бръчици като жилки на есенни листа, събрали се в ъгълчетата на наситено сините очи на майка й.
Прекоси галерията, върху устните й играеше заучена усмивка, докато разменяше по някоя и друга дума с тези, които познаваше. Дори успя да даде кратко интервю на репортер от „Харпърс“. Ала през цялото време младата жена се питаше защо трябваше да се случи точно тази вечер. Откъде знаеше Белинда, че Бляскавото момиче ще се появи?
Киси и Мишел трябваше скоро да пристигнат. Появата им бе гвоздеят на събитието, а присъствието на Белинда заплашваше всичко да провали.
— Фльор Савагар? – Млад мъж, облечен в черна униформа, спря пред нея и й подаде дълга кутия за цветя. – Доставка за вас.
Аделаида Ейбрамс изникна до нея, сякаш призована с вълшебна пръчка.
— Обожател?
— Не зная.
Фльор отвори кутията и разгърна фината опаковъчна хартия. Отдолу лежаха десетина бели рози с дълги дръжки… Тя вдигна глава, погледът й обходи галерията и се спря на Белинда в другия й край. Очите им се срещнаха и тя бавно извади една бяла роза от кутията.
Челото на Белинда се сбърчи и раменете й се отпуснаха безволно. Тя се втренчи в бялата роза, после се обърна към вратата и побягна от галерията.
Аделаида погледна към кутията.
— Няма картичка.
— Аз зная кой ги изпраща – отвърна Фльор, загледана във вратата, през която току-що бе изчезнала майка й.
— Да не би инициалите му да са Д. К.? – попита Аделаида.
Фльор си лепна най-сияйната усмивка.
— Тайните обожатели трябва да останат тайни. Особено тези, които толкова упорито бранят личния си живот.
— Ти си добро момиче, Фльор – смигна й Аделаида лукаво, – въпреки гафовете, които правиш понякога.
Когато Аделаида се отдалечи, Фльор тикна обратно розата в кутията. Тежкият сладникав аромат сякаш бе заседнал в ноздрите й, лепнеше в гърлото, задушаваше я. Очакваше нещо подобно, откакто Алексей й се бе обадил. Той й даваше знак, че нищо не е забравил.
Затвори капака и остави кутията на скамейката. Искаше да я хвърли в най-близкото кошче за отпадъци, но не можеше да си го позволи, след като Аделаида Ейбрамс сигурно я наблюдаваше. Нека си мисли, че цветята са от Джейк. Той е голямо момче и може да се погрижи за себе си. Освен това се нуждаеше от публичност и Фльор нямаше ни най-малки угризения на съвестта да го използва така, както той някога бе използвал нея.
Видя Мишел и Киси, застанали на входа. Мишел беше облечен в бял смокинг с черна найлонова риза. Тоалетът, който бе сътворил за Киси, представляваше миниатюрна розово сребриста версия на дебютантска рокля, съвършено пасваща на ръста й. Тя се бе вкопчила в ръката му, женствена, безпомощна, с полуразтворени устни, сякаш всеки миг от тях ще се отрони задъхано буп-бупи-дуп.
Фльор бавно се понесе през тълпата, давайки възможност всички да видят накъде се е запътила. Когато стигна до сводестия портал, целуна леко и двамата по бузите и прошепна в ухото на Мишел, че Белинда току-що си е тръгнала. Той я погледна изпитателно, но тя нямаше ни най-малка представа какво да му каже.
Появата на Киси и Мишел и приветствието на Фльор бяха привлекли вниманието на присъстващите точно както тя се бе надявала. Пръв към тях приближи представител на „Ежедневно дамско облекло“ и Фльор ги представи. Мишел и Киси се превъплътиха в образите си като кинозвезди, достойни за „Оскар“. Мишел изобразяваше безразличие и досада, а куклата Киси, потънала в облак от сребристорозова пяна – възторжено вълнение. След като приключиха с „Ежедневно дамско облекло“, „Харпърс“ и Аделаида Ейбрамс, тримата бавно обходиха галерията, като спираха непринудено да побъбрят с познатите си. Тя представи брат си като Мишел Савагар, вместо Майкъл Антон. Малко след като двамата се преоткрили, той решил да престане да се крие под чуждо име, обясняваше тя охотно за радост на любопитно наострените уши. Мишел оставаше далечен и загадъчен, докато Киси не спираше да бъбри като картечница, а Фльор насочваше разговора в желаната от нея посока.