Хладнокръвно отмъщение
- Автор: Чайлд Престон У.
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-83-7
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Хладнокръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
Сваляйки един след друг пластовете на измамата, Пендъргаст осъзнава, че конспирацията е много по-дълбока — обхваща цели поколения и е много по-чудовищна, отколкото той някога изобщо си е представял. И всичко, в което е вярвал, всичко, на което се е надявал, всичко, което е мислел че разбира… може би е ужасна лъжа.
Завлякоха я до перилата. Внезапно тя нададе кратък, пронизителен вик и започна да се бори неистово.
— Не – викаше тя. – Не го правете. Аз не мога…
Естерхази спря.
— Какво не можеш?
— Не мога да плувам.
Естерхази изруга.
— Вземи спасителна жилетка.
Фалконър извади една от спасителните конвейери на палубата. Естерхази я взе и й я подхвърли.
— Облечи я.
Тя се подчини. Хладнокръвието й се беше възвърнало, но сега ръцете й трепереха и тя се засуети непохватно с катарамата.
— Не виждам да…
Естерхази се приближи и закопча предницата, като се наведе да стегне каишката.
С внезапно движение тя вдигна юмрука си и го заби в брадичката му. Той залитна и я видя отново да протяга нокти към очите му. Изохка от болка и се завъртя, отскубвайки се от нея. Констанс падна на палубата. Фалконър я ритна отстрани, после я хвана за косата и я издърпа да се изправи, докато Шулц я хвана и я обърна към перилата, стиснал ръцете й. Тя извика и започна да мята глава в опит да го ухапе.
— Полека! – каза Естерхази остро. – Не я наранявай, иначе плановете ни ще пропаднат.
— Вдигай! – извика Фалконър и я хвана за раменете. – Сега!
Тя започна да се бори с внезапна, неистова сила.
— Хвърляй!
В следващия момент я прехвърлиха през перилата в океана. Тя падна с плясък и след миг изплува, като махаше с ръце и крака; виковете и се издигнаха за миг над грохота на вятъра и водата, после се изгубиха бързо, когато тя изчезна в тъмнината.
74.
Пендъргаст хукна към носа веднага щом чу виковете й. Докато спринтираше по пътеката, забеляза бял проблясък във водата и видя Констанс да изчезна в тъмнината зад килватера.
Беше парализиран от шок. След което разбра.
Чу глас, който идваше от предната палуба: Естерхази.
— Алойзиъс! – проехтя в мрака. – Чуваш ли ме? Излез с вдигнати ръце. Предай се. Направи го и ще обърнем яхтата. Иначе продължаваме. Побързай!
Пендъргаст не помръдна.
— Ако искаш да обърнем, покажи се с вдигнати ръце. Ноември е – знаеш по-добре от всеки друг колко е студена водата. Давам й петнайсет минути, двайсет най-много.
Пендъргаст отново не помръдна. Не би могъл.
— Маркирали сме местоположението й в GPS-a – извика Естерхази. – Можем да я намерим за минути.
Пендъргаст се поколеба още един последен, мъчителен миг. Почти се възхити на брилянтната тактика на Естерхази. После вдигна ръце над главата си и тръгна бавно напред. Заобиколи предната кабина и видя Естерхази и другите двама мъже да стоят на бака с насочени оръжия.
— Приближи се към нас, бавно, с ръце над главата.
Пендъргаст се подчини.
Естерхази отиде напред, взе пистолета от ръцете му и го затъкна в колана си. После го претърси. Направи го щателно и професионално. Взе ножчетата му, малкия трийсет и две калибров пистолет, пакетчето химикали, тел и различни инструменти. Опипа подплатата на сакото му и откри още инструменти, пуснати свободно и зашити вътре.
— Свали си сакото.
Пендъргаст се съблече и хвърли сакото на палубата.
Естерхази се обърна към останалите.
— Закопчайте го в белезници и го овържете. Целия. Искам го неподвижен като мумия.
Елин от мъжете се приближи. Ръцете на Пендъргаст бяха извити назад и увити с найлонови ленти. Устата му беше залепена с лейкопласт.
— Лягай долу – нареди третият мъж с немски акцент.
Пендъргаст изпълни заповедта. Оковаха и глезените му, свързаха китките и краката, оставяйки го прострян на палубата и неспособен да помръдне.
— Добре – произнесе Естерхази на немски. – А сега кажете на капитана да обърне яхтата и да вземе момичето.
— Защо? – попита мъжът. – Постигнахме целта си – на кого му пука?
— Искаме той да говори, ясно? Нали за това все още е жив?
След кратко колебание немецът заговори на капитана по радиостанцията си. Миг по-късно яхтата забави и започна да обръща.
Естерхази погледна часовника си. После се обърна към Пендъргаст.
— Изминаха дванайсет минути – каза той. – Надявам се да не си се колебал прекалено дълго.
75.
Естерхази взе едно въже.
— Помогни ми да го завържа за тези рейки – каза той на Шулц.
Мозъкът му работеше с една миля в минута. Преструваше се на блестящо владееш положението, но под повърхността не беше на себе си от страх. Сега трябваше да намери начин да спаси собствената си кожа. Но нищо не му хрумваше. Какъв е проблемът, Джъдсън? – беше казал Фалконър. – Внезапно започна да не ми вярваш ли? Изненадан съм – и засегнат.