Хладнокръвно отмъщение

Разнесе се писък, когато двамата бегачи заловиха Хелън.

— Алойзиъс! — чу той вика й да се носи към него. – Помощ! Познавам тези хора! Братството! Те ще ме убият! Помогни ми, моля те…!

Онези я помъкнаха към изхода за Пето авеню. Със стон на ярост Пендъргаст се олюля на краката си, залитна напред, събирайки последната си отслабваща сила, докато се опитваше да остане прав. Раната му кървеше обилно, но той я игнорира и продължи да се тътри напред тромаво.

Видя накъде се насочиха двамата бегачи: на тротоара на Пето авеню ги чакаше такси. Никога не би го направил – но колата поне представляваше добра мишена. Като се отпусна долу, той стреля в нея. Куршумът удари страничния прозорец с глух звук и отскочи. Брониран. Той се прицели по-ниско, в гумите, и изстреля още два патрона, но те отскочиха от металните тасове.

— Алойзиъс! – изкрещя Хелън, когато бегачите стигнаха до таксито и отвориха задната врата. Хвърлиха я вътре и скочиха след нея.

— Los, verschvinden wir hier[41]! – чу той единият да извиква. – Gib Gas[42] !

Пасажерската врата се затвори с трясък. Пендъргаст спря, прицели се внимателно, приготвяйки се да стреля отново в гумите, но колата се отлепи със скърцане от тротоара и последният куршум отскочи от каросерията.

— Хелън! – извика той. – Не!

Последното нещо, което видя, преди над очите му да се спусне черна мъгла, беше как таксито изчезва в море от подобни таксита в южна посока. Когато тъмнината се вдигна, сред воя на включени сирени той прошепна отново: