Хладнокръвно отмъщение

Един къс коридор свързваше машинното с предния товарен трюм. Стигайки долното стъпало. Естерхази изтича по коридора, отвори вратата, влезе, затвори я след себе си и я запъна с резе. Никакъв шперц не можеше да мине през това.

Подът беше безупречно чист след убийството на журналиста предишния ден, брезентът го нямаше. Той отиде до люка в средата на V-образния трюм, дръпна люковата задрайка и го отвори. В слабо осветения скул[36] младата жена вдигна лице към него: беше изцапано с машинно масло, косата й беше сплъстена. Когато светлината проблесна в ирисите й, Естерхази отново бе поразен от неприкритата, смазваща омраза, която съзря в тях. Беше във висша степен обезкуражаващо изражение: внушаващо бездънна ярост, и все пак прикрита с някакво отчуждено, ледено спокойствие. Устата й беше запушена с кърпа и залепена; Естерхази се почувства облекчен, че тя не може да каже нищо.

— Извеждам те. Моля те, не се бори.

Като мушна пистолета в колана на панталона си, той се пресегна и я хвана за косата с една ръка, обхващайки я около раменете с другата. Устата и ръцете й все още бяха залепени с лейкопласт, но това не й попречи да се съпротивлява. Той успя да я издърпа, опасният блясък гореше все тъй в очите й, фиксирани върху него. Естерхази я блъска към вратата, после спря за момент и се ослуша. Като я държеше пред себе си като щит, в случай, че се натъкнат на Пендъргаст, той отвори вратата и я побутна напред с насочено към основата на черепа й оръжие. Коридорът беше празен.

— Продължавай да вървиш. – Естерхази я насочи по коридора към предните стълби. Те се изкачиха и стигнаха на предната палуба. Яхтата се движеше през умерено бурно море при студен насрещен вятър. Светлините на Манхатън бяха далечен блясък, изящната арка на моста Веразано чезнеше в тъмнината зад тях. Той усети клатенето на кораба; вече се намираха в открития океан.

Лицето на Фалконър беше сега дори по-бледо, отколкото когато го беше оставил.

— Никой не може да възкреси нито Еберщарк, нито Бауман – каза той. – И виж какво се случи на Наст. – Той посочи към релинга на главната палуба, където едно тяло лежеше отпуснато и подгизнало от кръв.

— Трябва да работим бързо – отвърна Естерхази. – Следвай ме.

Фалконър кимна.

— Двамата с Шулц я дръжте здраво. Само че внимавайте. Освобождавам я.

Двамата мъже хванаха Констанс. Тя беше спряла да се бори. Естерхази разкопча белезниците на ръцете й. После свали лепенката от устата й.

— Ще те убия за онова, което направи – каза му тя веднага

Естерхази погледна Фалконър.

— Ще я хвърлим през борда.

Фалконър се взря в него.

— Направиш ли го, изгубваме единствената си…

— Тъкмо обратното.

— Но тя е просто една луда! Той няма да изтъргува живота си в замяна на нейния. Ще я остави да потъне.

— Сбъркал съм – каза Естерхази. – Съвсем не е луда. И Пендъргаст я обича – дълбоко. Кажи на капитана да отбележи контролен пункт, когато я хвърлим. Бързо!