Хладнокръвно отмъщение
- Автор: Чайлд Престон У.
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-83-7
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Хладнокръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
Сваляйки един след друг пластовете на измамата, Пендъргаст осъзнава, че конспирацията е много по-дълбока — обхваща цели поколения и е много по-чудовищна, отколкото той някога изобщо си е представял. И всичко, в което е вярвал, всичко, на което се е надявал, всичко, което е мислел че разбира… може би е ужасна лъжа.
Миг по-късно гласът на капитана прозвуча по интеркома:
— Кой е? Какво става? Каква беше тази стрелба?
Естерхази докара най-спокойния си глас.
— Джъдсън е. Всичко свърши. Фалконър и аз ги обезвредихме в залата.
— А останалите от екипажа?
— Няма ги. Повечето от тях са убити или извадени от строя… или извън борда. Но сега всичко е под контрол.
— Исусе!
— Фалконър иска Грубър да слезе долу за няколко минути.
— Опитахме се да се свържем с него по радиостанцията.
— Изхвърли я. Онзи агент Пендъргаст се е бил докопал до една и е подслушвал разговорите ни. Виж, капитане, нямам много време, Фалконър иска помощника ти долу. Веднага
— За колко време? Имам нужда от него тук.
— Пет минути най-много.
Той чу вратата на мостика да се отлоства, после да се отключва. Отвори се. Пендъргаст мигновено я ритна обратно, събаряйки помощника в безсъзнание с приклада на пистолета си, докато Естерхази изтича към капитана и заби дулото на оръжието си в ухото му.
— Долу! – извика той. – На пода!
— Какво ста…?
Естерхази стреля на една страна, после допря дулото пак в главата му.
— Чу ме! По очи, ръцете встрани!
Капитанът се отпусна на колене, после легна долу, разпервайки ръце. Естерхази се обърна и видя Пендъргаст да завързва помощника.
Той отиде до руля, като държеше пистолета си насочен към капитана, и изключи притока на гориво към двойката дизелови двигатели. Яхтата забави движението си и накрая спря във водата.
— Какво си мислиш, че правиш, по дяволите? – извика капитанът. – Къде е Фалконър?
— Завържи и този – каза Естерхази.
Пендъргаст се приближи и прикова капитана.
— Вече си мъртвец – изсъска капитанът на Естерхази. – Ще те убият със сигурност – би трябвало да го знаеш по-добре от всички.
Естерхази гледаше как Пендъргаст отива към руля, сканира го, вдига една клетка, ограждаща червен лост и натиска лоста. Веднага прозвуча аларма.
— Какво е това? – попита той разтревожен.
— Активирах EPIRB, аварийния радиобуй, който обозначава координатите на кораба при бедствие – отвърна Пендъргаст. – Искам да слезеш долу, да спуснеш тендера и да ме чакаш.
— Защо? – Естерхази беше объркан от това колко внезапно Пендъргаст бе поел командването.
— Напускаме кораба. Прави каквото ти казвам.
Равният, спокоен тон на гласа му подразни Естерхази. Агентът напусна мостика, насочвайки се към долните палуби. Естерхази се спусна по стълбите към залата и после към кърмата. Там завари Констанс да чака.
— Напускаме кораба – обяви Естерхази и свали брезента от втория тендер. Беше петметров „Велиънт“ с извънбордов четиритактов двигател „Хонда“ седемдесет и пет конски сили. Той отвори кърмовия трапец и задейства лебедката. Лодката се плъзна от гнездото си във водата. Той я върза за кнехта, скочи вътре и запали двигателя.
— Влизайте – нареди кратко.
— Не и преди Алойзиъс да се върне – отговори тя.
Виолетовите й очи продължиха да го гледат и след миг тя заговори отново по онзи чудат, архаичен начин.
— Дали ще си спомните, д-р Естерхази, онова, което ви казах по-рано? Нека повторя: в някакъв момент в бъдеще, когато му дойде времето, ще ви убия.
Естерхази изсумтя подигравателно.
— Не се хабете за празни заплахи.
— Празни? – Тя се усмихна приятно. – Това е нещо толкова естествено и неизбежно, колкото въртенето на земята.
78.
Естерхази насочи мислите си към Пендъргаст и онова, което правеше. Получи отговора, когато чу глуха експлозия отдолу. Миг по-късно агентът се появи. Той помогна на Констанс да се качи в лодката, после сам влезе, когато втора експлозия разтърси яхтата. Въздухът се изпълни внезапно с мирис на пушек.
— Какво направи? – попита Естерхази.
— Подпалих двигателите – каза Пендъргаст. – EPIRB ще даде на онези, които все още са живи на борда, справедлив шанс. Хващай руля и ни измъкни оттук.
Естерхази отблъсна лодката от яхтата. Избухна трета експлозия, изпращайки огнено кълбо в небето, сияние и горящи парчета дърво и фибростъкло, които заваляха върху тях. Естерхази обърна лодката и даде пълна газ, когато излезе в надигащия се океан. Лодката се разклати и залъкатуши, двигателят избоботи.
— Курс северозапад – каза Пендъргаст.
— Къде отиваме? – попита Естерхази, все още смутен от командирския тон на агента.
— Южният край на Файър Айлънд. Ще е пуст по това време на годината – идеалното място да слезем незабелязани