Хладнокръвно отмъщение
- Автор: Чайлд Престон У.
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-83-7
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Хладнокръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
Сваляйки един след друг пластовете на измамата, Пендъргаст осъзнава, че конспирацията е много по-дълбока — обхваща цели поколения и е много по-чудовищна, отколкото той някога изобщо си е представял. И всичко, в което е вярвал, всичко, на което се е надявал, всичко, което е мислел че разбира… може би е ужасна лъжа.
— Бауман?
— Тук.
— Позицията ти?
— Горната ВИП каюта. С Еберщарк.
— Клемнер загина. Сега ти отговаряш. Искам ти и Еберщарк да се присъедините към Нает на четвърта палуба. Изкачи се по задната стълба. Еберщарк, ти тръгни по главната стълба. Ако мишената е там, изненадайте я с кръстосан огън. Движете се с повишено внимание. Ако не го видите, тримата претърсвате отворената и горката палуба от единия до другия край. Забравете това, което ви казах – да го заловите жив. Стреляйте на месо.
— Да, сър. Стреляме на месо.
— Искам Цимерман и Шулц на главната палуба, в позиция да нападнат от засада всеки, който слезе по едната от двете стълби. Ако не го убиете на четвърта палуба, двустранната атака ще го прогони надолу и напред, където те ще го чакат.
— Да, сър.
Естерхази крачеше в тясното машинно отделение и мислеше напрегнато. Планът на Фалконър изглеждаше добър. Как би могъл Пендъргаст – дори Пендъргаст – да избяга от петима въоръжени с автоматични оръжия мъже на един кораб, които стрелят към него от две страни?
Той погледна към Фалконър, който продължаваше да говори спокойно в радиостанцията. Спомни си с ужас нетърпеливото изражение в очите на мъжа, когато убиваше журналиста. Това бе първият път, когато видя Фалконър да се наслаждава на нещо. Спомни си също така очите му, когато говореше за залавянето на Пендъргаст: същият нетърпелив, предвкусващ израз. Като жажда. Въпреки топлината в машинното той потръпна. Беше започнал да осъзнава, че дори Пендъргаст да бъде убит, неговите проблеми с Братството далеч няма да са приключили. Всъщност, те може би тъкмо започваха.
Беше сериозна грешка да планира тази операция на „Фергелтунг“. Сега той също бе оставен на тяхната милост.
71.
Пендъргаст се изкачи по стената на яхтата, прилепнал като мида към външната страна на горната палуба, използвайки металните профили на прозорците като подпорки за ръцете и краката си. Стигна до най-долния край на прозорците на мостика. Докато стъклата на каютите бяха матирани, правейки невъзможно да се гледа вътре, стъклата на мостика бяха прозрачни. На слабата светлина на електрониката той различи персонала на мостика: един капитан и един въоръжен мъж, който изпълняваше ролята на навигатор. Отвъд, в открития салон зад мостика, имаше един-единствен охранител с автоматично оръжие, който крачеше напред-назад. От време на време излизаше на откритата палуба зад салона, правеше един кръг и се прибираше обратно. На Четвърта палуба нямаше нищо, с изключение на едно джакузи и няколко пейки.
Самият мостик беше заключен и залостен. От само себе си се разбираше, че яхта като тази ще е с високо ниво на защита. Прозорците бяха защитени срещу разбиване и, съдейки по дебелината им, вероятно и срещу куршуми. Нямаше начин да влезе – никакъв.
Пендъргаст изпълзя по наклонената стена, докато се оказа точно под нивото на бордовата ограда, където плъзгащите се стъклени врати бяха отворени от салона към откритата четвърта палуба.
Бръкна в джоба си, извади една монета и я хвърли така, че да издрънчи в стъклените врати.
Мъжът в салона на четвърта палуба замръзна, после се сви.
— Наст е – долетя шепотът на охранителя по радио-станцията. – Чух нещо.
— Къде?
— Тук, на четвъртата палуба.
— Провери го – беше отговорът. – Внимателно. Бауман, Еберщарк, пригответе се да го прикривате.
Пендъргаст видя слабо осветения силует на мъжа, който се беше навел зад стъклените врати и гледаше навън. Когато мъжът реши, че палубата е чиста, той се изправи, отвори вратата и излезе предпазливо, с насочено оръжие. Пендъргаст наведе глава под ръба на палубата и произнесе в собствените си откраднати слушалки с дрезгав, неясен шепот:
— Наст. Бакборда, над релинга. Провери го.
Той чакаше. След миг тъмното очертание на главата на мъжа се появи над релинга, точно над него, и погледна надолу. Пендъргаст го застреля в лицето.
С гъргорещ вик главата на мъжа се блъсна назад, после тялото се стовари напред; Пендъргаст го катапултира през релинга. То се удари в перилата на главната палуба и се закачи на тях, отчасти простряно върху пътеката. Пендъргаст се хвана за един стълб и се прехвърли горе върху четвърта палуба, когато чу да се приказва по радиостанцията. Скочи в празното джакузи и се сви. Знаеше, че още двама мъже са на път за насам.
Отлично.
Появиха се с гръм и трясък на палубата почти мигновено, един отзад и друг отпред. Пендъргаст изчака да застанат правилно, после изскочи от джакузито с един-единствен изстрел, за да ги стресне; мъжете, както очакваше, стреляха с автоматичните си оръжия и един от тях пална, покосен от кръстосания огън на партньора си; другият се хвърли към пода, стреляйки напосоки и безрезултатно.