Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Уважаема госпожо, не разбирам какво имате предвид.
— Очаквах този отговор, но се считайте предупреден.
Съпроводих я до вратата на салона и се отдалечих отчаян, тъй като мислех, че се е разсърдила не на шега.
„Моите строфи — говорех сам на себе си — са много пламенни, те обиждат нейната гордост и самочувствие и сигурно се е засегнала, че съм проникнал толкова дълбоко в тайната на техните отношения.“ Въпреки това, аз съм убеден, че нейният гняв, породен от моята индискретност, е само престорен. Той е само предлог да ме обяви в немилост. Тя съвсем не бе разбрала моята сдържаност, ако я бях описал в цялата голота на златния век, без всички онези воали, които срамът повелява на нейния пол да постави? Сега съжалявах, че не го направих. Най-сетне се съблякох и си легнах. Лежах полусънен, когато абат Гама почука на вратата ми. Изтеглих шнура, той влезе и каза:
— Приятелю, кардиналът иска да ви види. Красивата маркиза и кардинал С. Ч. желае да слезете долу.
— Съжалявам, но не мога. Кажете им истината, че лежа в леглото и съм болен.
Тъй като абатът не се завърна, помислих, че е изпълнил заръката ми и прекарах нощта доста спокойно. На следващата сутрин, още необлечен, получих писъмце от кардинал С. Ч. Канеше ме на обяд и ми съобщаваше, че ще му пускат кръв. Трябвало непременно да говори с мен, поради което ме викаше да отида по-рано, дори да съм болен.
Писмото бе настойчиво. Не можех да се досетя за какво се касае, но предполагах, че не е нещо неприятно. Отидох на литургията, където кардинал Акуавива трябваше да ме забележи. Така и стана. След литургията монсиньорът ми направи знак да отида при него и попита:
— Наистина ли сте болен?
— Не, уважаеми господарю, имах само желанието да спя.
— Това много ме радва, но не сте прав, защото те се държат добре с вас. На кардинала днес му пускат кръв.
— Зная, монсиньоре. Той ми съобщава в това писъмце, с което ме кани на обяд, ако Ваше Високопреосвещенство желае да ми позволи.
— На драго сърце. Но това е забавно. Не допусках, че той има нужда и от трети човек.
— Трети ли ще бъда там?
— Не зная, но съм любопитен.
След това кардиналът ме освободи и всички присъствуващи помислиха, че Негово Високопреосвещенство е говорил с мен по държавни дела.
Отидох при моя нов меценат, когото намерих в леглото.
— Днес трябва да пазя диета — ми каза той. — Вие ще се храните сам, но храната ще ви стигне, тъй като готвачът не знае нищо за това. Имам да ви съобщя нещо: страхувам се, че вашите строфи са много хубави, понеже маркизата е направо влюбена в тях. Ако бихте ми ги прочели така, както тя направи, не бих се решил да ги призная като мое произведение.
— Но нали тя вярва, че стиховете са от Ваше Високопреосвещенство?
— Положително.
— Това е най-главното, уважаеми господине.
— Да. Но какво бих правил, ако тя пожелае да ми посвети още стихове.
— Ще й отговорите по същия начин, понеже винаги можете да разполагате с мен и да се осланяте на моето ненарушимо мълчание.
— Моля ви да приемете този малък подарък. Това е тютюн негрило от Хавана, който ми даде кардинал Акуавива.
Тютюнът бе добър, но бе поставен в нещо още по-хубаво: във великолепна табакера от емайл и злато. Приех я благоговейно с израз на прочувствена благодарност.
Ако Високопреосвещенството не умееше да съчинява стихове, то поне знаеше да подарява и то да подарява по най-благороден начин, а за един благородник това изкуство е много по-ценно от всичко друго.
Към обяд за голяма моя изненада се появи красивата маркиза, облечена в много спретната домашна дреха.
— Ако знаех, че имате добра компания — каза тя на кардинала, — нямаше да дойда!
— Убеден съм, мила маркизо, че присъствието на нашия абат не ще ви е неприятно.
— Не, понеже го считам за порядъчен човек.
Аз се държах на почтително разстояние, готов при първата остра дума на двамата да се измъкна с хубавата си табакера. Кардиналът я попита дали би останала за обяд.
— Да — отговори тя. — Лошото е, че не обичам да се храня сама.
— Ако искате да му направите тази чест, абатът ще ви прави компания.
Тя ми хвърли приятелски поглед, но не каза нито дума.
За първи път имах работа с дама от висшия свят. Нейното покровителствуващо изражение, колкото и благосклонно да бе, ме изкара от търпение, защото покровителството не може да има нищо общо с любовта. Но тъй като това ставаше в присъствието на кардинала, аз приех, че държането й вероятно се налага от благоприличие.