Битката при Верил [bg]

Лицето на Кая стана сурово и тя направи знак оръжията отново да бъдат издигнати.

— Боя се, че това съдружие приключи — небрежно отбеляза Дезмър, скачайки на земята. — И бих желал да изтъкна, че съм изключително лоялен. Просто въпросната лоялност е насочена към самия мен. Що се отнася до принципите ми, след миг ще ги наруша.

— О? — каза Кая.

Дезмър свали един от вързопите и бавно, за да не бъде изпонадупчен от войниците, разкопча ремъците и го разви. Върху плата, сякаш засияли със собствена светлина, стояха оръжия от всякакъв тип и размер. Къси мечове, дълги мечове, брадвици, големи бойни брадви, кинжали, ножове и форми с прекалена уникалност, за да бъдат наименувани. Всяко представляваше произведение на изкуството, гравирано с мистични символи, които изглеждаха безсмислени за всички, освен за Дезмър и Дийкън.

— Вземете ги — с болка в гласа каза полулефът.

— Това са твоите творения. Доколкото зная, в света има само две същества, които считаш за достойни да ги употребяват — рече Кая, хвърляйки на оръжията гладен поглед.

— Да… И Съглашението счете за нужно да унищожи едното от тях. Предлагам ви ги, за да не стана свидетел на края и на другото. Както и за да изпитам малко от мъстта, която напоследък изглежда е популярна — отвърна Дезмър. — Взимайте. За всеки ще се намери по едно. Ще ви се сторят небалансирани, проектирал съм ги за Червената сянка.

Кая грабна оръжие, доближаващо се по големина и форма на досегашното й.

— Не разбирам какво искаш да кажеш. Изглеждат ми съвършени — радостно изрече тя, разсичайки въздуха и усмихвайки се широко, доволна от звука на новото острие.

— В сравнение с използваните от вас реликви, несъмнено ще ви се сторят такива — отвърна белокосият.

Останалите алчно започнаха да се въоръжават. Дезмър придърпа Дийкън настрана.

— Тях може и да купиш с оръжия, но аз далеч не… — поде сивият маг.

— Да. Здравословно подозрение. Похвално. Но не разполагам с време за него — отбеляза полуелфът, бутвайки изненадващо лек вързоп под мишницата му. — Не го отваряй, докато не ги намериш всичките. Всички Избрани, разбра ли? Вземи и това. Зная, че не би се заинтересувал от нещата, които изработвам, обаче успях да се сдобия с тези. Смятам, че в тези страници ще намериш полезни неща. Приятно четене.

Натъпкана куриерска чанта бе бутната в ръцете му. Дезмър се обърна и видя, че всички оръжия са обрани от постлания вързоп. Нави го обратно и се качи на коня си.

— Чакай! — викна Кая. — Как така ни откри? И откъде знаеше, че Дийкън ще е с нас?

— Мрежата ни от информатори до голяма степен се припокрива — обясни той, насочвайки животното си към полето. — О! И не свиквайте прекалено с тези оръжия. Ще си ги взема обратно, когато приключите.