И след това… [bg]

— Тогава искам и аз да направя един опит.

Той плати седемте долара за входа и наема на кънки, после й помогна да ги обуе и да излезе на пистата.

Бони пристъпи колебливо и не след дълго се озова на леда. Притеснена, тя доста бързо се изправи на крака, търсейки с поглед Натан. Облегнат на оградата, той й даде знак да продължава. Бони опита отново, този път по-уверено, и успя да измине доста голямо разстояние. Тъкмо бе започнала да набира скорост, когато се сблъска с момченце на нейната възраст. Вместо да се разплаче, тя избухна в смях.

— Прави така! — извика й отдалече Натан, показвайки й с двете си ръце положението, в което трябва да постави кънките, за да спре.

Бони вдигна палец към него. Бе на такава възраст, в която всичко лесно се усвоява.

Успокоен, той се качи до малката барачка, където се продаваха напитки, и си поръча кафе, без да откъсва поглед от нея. С порозовели от острия студ бузи, тя вече се пързаляше доста смело под ритъма на рокендрола, озвучаващ пързалката.

Натан духна в ръцете си, за да се постопли. Днес Манхатън приличаше на огромна ски станция. Отдалеч ледената писта блестеше като сребро. Върху малкото хълмче край нея едно недълговечно „известие“, начертано в снега, обявяваше: I♥NY28. Натан обичаше тази зимна картина, когато целият град сякаш бе скътан в кристална кутия за бижута. Той се премести покрай оградата, за да застане под последните отблясъци на следобедното слънце. Бе направо невероятно до каква степен простичкият факт, че подлага лице под скъперническата топлина на небесното светило, бе станал важен за него!