И след това… [bg]

Лерой изведнъж придоби ядосан вид.

— Хайде, спирайте да ми пеете оди и побързайте да се обадите на банката.

— Трябва ли да ви напомням, че вие ми прибрахте мобилния?

— Ще използвате телефона на заведението за градски разговор.

— Както искате.

Натан изобрази усмивка на облекчение, която изпрати на Лерой, сетне се надигна, за да се упъти към бара, сякаш искането му бе точно това, което бе очаквал.

Тази готовност изведнъж породи у Крийд смътно безпокойство.

— Чакайте, Дел Амико. По-добре си вземете вашия телефон, искам да чуя какво ще кажете.

Натан си прибра апаратчето от гардеробната и провери дали е отворен.

Няма проблеми.

Помисли си за Аби, която със сигурност дебнеше, въоръжена с магнетофон, от другата страна на връзката.

Сега бе негов ред да играе. Негов ред да води делото. Дали Натан дел Амико, звездата на адвокатското съсловие, щеше да накара Крийд Лерой да проговори? Естествено, щом бе „най-великият“, както обичаше да си казва насаме.

Но такъв ли бе наистина? Все още ли бе такъв?

Върна се на масата и небрежно остави телефона си върху нея. Усещаше, че Лерой става все по-нервен.

— Та значи, обаждането за днес ли ще бъде, или ще го оставим за утре?

Натан взе апаратчето, направи се, че го включва, сетне се спря:

— Впрочем, моят банкер има навика да обядва рано и…

— Прекратете този цирк, Дел Амико!

Натан се почеса по главата.

— Казахме десет хиляди долара, нали така?

— Не си правете майтап с мен, да ви вземат мътните!

— Успокойте се, в края на краищата може би за един ден ще спечелите всичко онова, което съм трупал с години…

— Действайте.

— И за какво ви е това бързане да минете от другата на бариерата? Сигурен съм, че непрекъснато си задавате разни въпроси, като например: ще се събуждам ли всяка сутрин, казвайки си: „Ето това е, аз съм богат“? Ще се…

— Не ме предизвиквайте!

— Слушайте, няма ли да е по-добре да поотложим тази работа за някой друг ден, Крийд? Не изглеждате да сте съвсем на себе си…

Лерой стовари юмрука си върху масата и най-сетне произнесе думите, които Натан се опитваше да изтръгне от устата му:

— Обадете се на вашата шибана банка и я накарайте да преведе един милион по моята сметка!

— Няма проблем, няма проблем, вие водите играта.

Да, аз съм най-добрият.

Адвокатът грабна телефона и натисна бутончето, за да изключи микрофона, след което веднага го включи отново. Обади се на Фил и му нареди да преведе сумата под бдителния поглед на Лерой.

— Ето, парите са ви наредени.

Едва успя да произнесе тези думи, и Крийд вече бе скочил от стола си, за да се разтвори в тълпата. Натан не го изпусна от очи дори за частица от секундата, но не бе в състояние да го настигне.