И след това… [bg]

24 декември

— Мога ли да си взема един хотдог?

Бони подскачаше пред количката на един амбулантен продавач до ъгъла на „5-о авеню“ и „58-ма улица“.

— Четири следобед е, миличка, един плод не е ли за предпочитане?

— О, не! — възкликна момиченцето, клатейки енергично глава. — Обожавам хотдога с много горчица и особено когато е с пържени лукчета! Страшно е вкусно.

Натан се поколеба: тази храна не бе от най-здравословните, но въпреки това даде съгласието си с едно кимване.

— ¿Cuando cuesta esto?25 — попита тя с възможно най-сериозен вид, изваждайки от джоба си миниатюрно портмоне, в което съхраняваше спестяванията си.

Баща й я смъмри:

— Не бива да говориш испански където ти падне.

— Son dos dylares26 — отговори й продавачът с дружеско намигване.

Натан също бръкна за своя портфейл и извади от него малка, сгъната на две пачка банкноти.

— Хайде, прибери си парите.

Плати на човека двата долара, а Бони му благодари със своята най-пленителна усмивка.

С хотдога в ръка тя полетя като стрела към близкото скупчване на хора, откъдето се разнасяха познатите коледни песни. Цареше сух, но ободрителен студ, придружен от великолепно слънце, което с лъчите си засенчваше блестящите фасади на сградите. Натан се устреми по стъпките на дъщеря си. Посред тази тълпа и многобройните стълпотворения по улиците, които в този час достигаха своя връх, той внимаваше особено много да не я губи от поглед. Това пък между другото му позволи да забележи, че прелестно жълто петно от горчицата е кацнало върху суитчъра й. Двамата се спряха да послушат хубавите мелодии, изпълнени a capella27 от негърски хор за църковни песнопения. Бони изтананика няколко песни заедно с тях, след което се насочи към друга група. Тя така и не можа да издържи дълго време на изкушението и даде двата си долара, скътани в джоба, на един предрешен като Дядо Коледа цигулар, който събираше пари за Армията на Спасението. Сетне помъкна Натан към югоизточния вход на Сентръл Парк, точно срещу „Гранд Арми Плаза“.