Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 112 113 114 115 116 117 118 119 120 ... 163
Перейти на страницу:

Наполеон отиде в Милано, за да бъде коронясан, и след това пропътува цяла Италия. Във всеки град го приемаха с много почести и го водеха да види забележителности и паметници. В Омброза сложиха в програмата и визита при „патриота по дърветата“. Както често се случва, тук при нас никой не му обръщаше внимание, но другаде и особено в чужбина той беше доста известен.

Не бе някаква среща ей така, набързо. Всичко за тържественото посрещане бе предварително уточнено от общинския съвет. Искаха да направят добро впечатление. Избраха едно хубаво дърво. Щеше им се да е дъб, ала дървото с най-подходящо разположение беше орех и тогава дегизираха ореха с малко листа от дъб и сложиха панделки с френския трикольор и ломбардския трикольор, кокарди и волани. Накараха брат ми да кукне горе, празнично облечен, но с характерната шапка от котешка кожа и една катеричка на рамото.

Визитата бе определена за десет часа. Наоколо се събра голяма тълпа, ала, естествено, до единадесет и половина Наполеон не се появи за голяма досада на брат ми, който, остарявайки, започваше да страда от болки в пикочния мехур и от време на време трябваше да се скрива зад ствола, за да пикае.

Императорът дойде с цяла свита, която поклащаше двувърхи шапки. Вече бе пладне, Наполеон гледаше нагоре към клоните, където беше Козимо, и слънцето му блестеше в очите. Обърна се към брат ми с няколко обичайни фрази:

— Je sais très bien que vous, citoyen…[125] — И си засенчваше очите с ръка. — … parmi les forêts…[126] — И подскочи настрана, защото слънцето попадна право в очите му. — … parmi les frondaisons de votre luxuriante…[127] — И подскочи обратно, защото Козимо, покланяйки се, отново беше открил слънцето.

Като видя безпокойството на Бонапарт, брат ми вежливо го попита:

— Мога ли да направя нещо за вас, mon Empereur[128]?

— Да, да — рече Наполеон. — Моля ви, стойте малко по-нататък, та да ме предпазвате от слънцето, ето, точно така, застанете там… — После замълча, сякаш обзет от някаква мисъл, и се обърна към вицекраля Йожен[129]:

— Tout cela me rappelle quelque chose… Quelque chose que j’ai déjà vu…[130]

Козимо се притече на помощ.

— Но не с вас, Ваше Величество. Не бяхте вие — бил е Александър Велики.

— О, да, разбира се! — възкликна Наполеон. — Срещата на Александър с Диоген.

— Vous n’oubliez jamais votre Plutarque, mon Empereur[131] — каза Боарне.

— Само че тогава — добави Козимо — Александър попитал Диоген какво може да направи за него, а Диоген го помолил да се отмести…

Наполеон щракна с пръсти, сякаш бе намерил фразата, която търсеше. С бърз поглед се увери, че сановниците от неговата свита го слушат, и произнесе на отличен италиански:

— Ако не бях император Наполеон, бих искал да бъда гражданинът Козимо Рондо.[132]

И като се обърна, се отдалечи. Свитата му се помъкна след него сред голямо дрънчене на шпори.

С това всичко свърши. Можеше да се очаква, че след седмица за брат ми ще пристигне кръстът на Почетния легион. Ала нищо такова не стана. Може би на Козимо му беше все едно, но на нас, неговите роднини, това щеше да достави удоволствие.

XXІХ

Младостта отминава бързо на земята, та какво да кажем на дърветата, където всичко е осъдено да падне: листа, плодове. Козимо остаряваше. Толкова години беше прекарвал нощите на студ, на вятър, на дъжд, в неустойчиви убежища и в самота, високо горе без дом, без огън, без топло блюдо… Вече беше прегърбено старче с изкривени крака и дълги ръце като на маймуна. Губеше се в пелерина от кожа, която завършваше с качулка. Приличаше на някакъв рунтав монах. Лицето му бе изпечено от слънцето, набръчкано като орех, със светли кръгли очи сред бръчките.

При Березина армията на Наполеон бе разгромена, английска ескадра дебаркира в Генуа. Дните се изнизваха в очакване на новини за големия обрат. Козимо не се показваше в Омброза. Стоеше, сгушен на един бор в гората край артилерийския път, откъдето бяха минали оръдията за Маренго[133], и гледаше на изток към отъпканата пустиня, в която сега се срещаха само пастири с кози или мулета, натоварени с дърва. Какво чакаше? Бе видял Наполеон, знаеше как свърши революцията, можеше само да очаква най-лошото. И въпреки това стоеше там, вперил взор, сякаш всеки миг горе на завоя щеше да се появи императорската армия, още покрита с ледени висулки от Русия, и Бонапарт на седлото, със зле обръсната брадичка, увиснала над гърдите, трескав, бледен… Той щеше да се спре под бора (зад него щеше да се дочуе объркано заглъхване на стъпки, блъскане на раници и пушки о земята, събуване на изтощени войници край пътя, разбинтоване на наранени крака) и щеше да каже: „Имаше право, гражданино Рондо: дай ми отново Конституцията, нахвърляна от теб, повтори твоя съвет, който нито Директорията, нито Консулството, нито Империята пожелаха да последват. Да започнем отново, нека вдигнем пак дърветата на свободата, да спасим всемирната родина!“. Такива бяха навярно мечтите и надеждите на Козимо.

вернуться

125

Je sais très bien que vous, citoyen… (фр.) — много добре знам, че вие, гражданино… — Б. пр.

вернуться

126

Parmi les forêts… (фр.) — сред горите… — Б. пр.

вернуться

127

Parmi les frondaisons de votre luxuriante… (фр.) — сред листака на вашата пищна… — Б. пр.

вернуться

128

Mon Empereur (фр.) — императоре мой. — Б. пр.

вернуться

129

Йожен дьо Боарне (1781–1824) — френски генерал, вицекрал на Италия по Наполеоново време. — Б. пр.

вернуться

130

Tout cela me rappelle quelque chose… Quelque chose que j’ai déjà vu… (Фр.) — Всичко това ми напомня нещо… Нещо, което вече съм виждал… — Б. пр.

вернуться

131

Vous n’oubliez jamais votre Plutarque, mon Empereur. (Фр.) — Вие никога не забравяте вашия Плутарх, императоре мой. — Б. пр.

вернуться

132

Парафраза на думите на Александър Велики според Плутарх: „Ако не бях Александър, бих искал да бъда Диоген“. — Б. р.

вернуться

133

Маренго — село в италианската област Пиемонт, известно с победната битка на Наполеоновите войски срещу австрийците. — Б. пр.

1 ... 112 113 114 115 116 117 118 119 120 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)