Господари на войната [bg]

— Едно — каза Таф.

Разстоянието между Дани и Хектор беше не повече от четири метра.

— Две.

Пистолетът на Дани беше опрян в корема на Таф. Можеше да свали Хектор с един изстрел, но това означаваше първо да убие Таф.

— Три.

„Той не е този, за когото го смяташе“, разсъждаваше Дани. „Не можеш да му вярваш. Помисли за жените. Хектор ще ги убие, без да му мигне окото. След онова, което направиха със Скинър в хлебарницата…“

— Четири.

„Направи това, което трябва.“ Пръстът му натисна леко спусъка.

— Пет, чедо.

Не можеше да го направи.

И не се налагаше.

Усети раздвижване вляво от себе си. Не беше Хектор, нито Бъкингам, а британката. Тя се хвърли към Хектор и завъртя настрани автомата му. Хектор натисна неволно спусъка, автоматът изтрещя и куршумите се забиха в брезента и в корема на един от командирите на Сорген. Дани не изчака да види как червата изригнаха от корема на мъжа, а се възползва от момента и тъй като не можеше да си послужи с ръцете си, заби глава в носа на Таф.

Костта изпука и хлътна. Дулото на пистолетът на Таф се отдалечи от главата му. Пръстите около ръката му, която държеше гранатата, се отпуснаха. Дани удари Таф в ребрата с пистолета си и му изкара въздуха. Таф залитна назад. Дани се огледа, преценявайки ситуацията.

В палатката настана паника. Башеба, чието лице продължаваше да кърви, пищеше, а Бъкингам вече беше изтърчал до входа. Сорген отстъпваше назад, заобиколен от няколко от командирите си. Само един от тях обаче беше вдигнал автомата си. Той се намираше на седем метра вляво от Дани под ъгъл от трийсет градуса. Дани стреля в омотаното му с шала лице и превърна онази част от него, която се виждаше, в кървава маса. Мъжът падна по очи.

Хектор вече беше дошъл на себе си и явно се колебаеше кого да убие първо — Клара или Дани. В този момент Клара се хвърли към него. Двамата паднаха на пода и той отново произведе изстрел, но този път не уцели никого. Клара се изправи на крака.

Дани отново вдигна гранатата над главата си, предупреждавайки, че ще я хвърли, ако някой реши да стреля, обърна се към двете жени и изрева:

— Излезте от палатката!

Клара сграбчи Башеба и я избута към входа. Отстъпвайки назад, Дани се обърна към Сорген.

— Кажи на хората си, че ще убия всеки, когото видя извън палатката. — Сорген се колебаеше. Дани стреля във въздуха и изкрещя: — Направи го веднага!

Сорген предаде на арабски думите му на командирите си. Три метра до входа. Два метра. Дани погледна към Таф, който се беше свил на пода, а от счупения му нос капеше кръв.

А после излезе от палатката.

Зави рязко надясно и хукна покрай нея. Както очакваше, през брезента се посипа дъжд от куршуми, но всичките летяха в обратната посока на тази, в която беше поел. Никой не се осмели да тръгне след него. Или поне за момента. Спря за секунда и се огледа.

Бъкингам и двете жени бяха клекнали до един от седемте пикапа, паркирани на около двайсет метра на изток от голямата палатка. Предниците на колите бяха обърнати към пустинята, за да могат войниците да се изнесат бързо, ако се наложеше, и Дани предположи, че ключовете им са на таблата. Очуканият фолксваген, който беше откраднал от една улица близо до квартирата на Таф, беше на километър от лагера. Ако искаха да се измъкнат живи, трябваше да побързат.