Господари на войната [bg]

Всичко започна със заповедта, която Таф издаде. Той кимна на Скинър и каза:

— Действай!

— Първо Башеба — отвърна Сорген.

Осветени от червените прожектори, очите му бяха пълни със стръв, сякаш нямаше търпение да се наслади на екзекуцията на нещастната жена.

Скинър кимна. Продължаваше да стиска в ръка страховития нож. От червената светлина острието му изглеждаше така, сякаш беше обагрено в кръв. Мъжът с камерата протегна ръцете си напред. Клара видя как червената светлина на един от бутоните й се промени в зелена.

Скинър се приближи до вцепенената от страх жена, която стискаше с ръце главата си и плачеше неудържимо. Хвана я отново за косата, издърпа я на крака и изкрещя:

— Как се казваш, кучко?

Башеба се взря в него като обезумяла. Скинър вдигна ножа до лицето й и разряза вертикално първо едната, а после другата й буза. Жената пищеше, докато кръвта се стичаше по бузите и устните й.

— Как се казваш? — повтори въпроса си Скинър.

— Б-б-б… Башеба — изрече с мъка тя.

— Обърни се към камерата.

— Башеба.

Скинър се усмихна. По лицето му беше изписана такава нечовешка жестокост, че Клара понечи да извърне очи. Те обаче сякаш бяха приковани в него. Скинър отново вдигна ножа, застана зад Башеба и насочи острието му към гърлото й.

После го прокара по кожата й.

Клара затвори очи.

Писъците на Башеба отново огласиха палатката и се смесиха с трясъка от изстрела, който долетя откъм входа й. За части от секундата Клара си помисли, че куршумът е бил предназначен за нея. Когато се съвзе от шока, отвори очи и видя как тялото на Скинър отскочи два метра назад и се строполи на пода. Куршумът беше отнесъл част от черепа му и от дупката хвърчеше кръв, примесена с мозък и парчета кост. Ножът му беше паднал на метър от него.

Башеба отново изпищя. Беше покрила лицето си с ръце и между пръстите й се стичаше кръв. Затича се към Клара, сякаш очакваше помощ от нея. Таф, Хектор и командирите на Сорген насочиха автоматите си към предната част на палатката.

Вцепенена, Клара също се обърна.

На входа беше застанал мъж.

В тъмнината Клара не успя да различи чертите му. На гърдите му висеше автомат, а в дясната си ръка стискаше пистолет. Лявата му ръка беше вдигната над главата му. В нея имаше някакъв малък цилиндричен предмет.

— Убийте го! — изрева Сорген.

В същия момент Таф извика:

— Не стреляйте!

Хвърли се напред. Стигна на пет метра от мъжа до входа, обърна се с гръб към него и каза на Сорген:

— Той държи граната. В момента, в който някой стреля, ще освободи детониращия лост и всички ще хвръкнем във въздуха. Заповядай на войниците си да свалят автоматите си, Сорген!

Сорген се поколеба за миг, а после каза нещо на арабски. С видима неохота войниците свалиха автоматите си.

Таф се обърна към мъжа с гранатата, който стоеше неподвижно до входа на палатката, и изрече тихо:

— Не трябваше да идваш тази нощ тук, чедо. Опитах се да те предупредя.