Господари на войната [bg]
- Автор: Райан Крис
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Джей Ей Ем Джи Букс
- ISBN: 978-619-90117-2-0
- Переводчик: Стоянка Сербезова-Леви
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господари на войната [bg]». Краткое содержание книги:
Никакъв отговор.
Чуваше се единствено хлипането на Башеба.
— По дяволите! — Думите сякаш избухнаха от устата на Таф. — Нищо не разбираш. Ти си още дете!
Мъжът пристъпи навътре в палатката. Продължаваше да държи над главата си гранатата, а пистолетът му беше насочен към командирите на Сорген. Клара зяпна, след като разпозна мрачните черти на войника, когото Башеба се беше опитала да убие сутринта.
— Вече не, Таф — отвърна тихо войникът. — На всеки му се налага да порасне в един момент, нали?
23
Дани погледна към британката и й каза:
— Излез навън. Изведи и Башеба. — След като и двете жени не мръднаха от мястото си, той изкрещя: — Веднага!
Изчака ги, докато напуснаха палатката, и се обърна към Таф. Старият му приятел — все още му се искаше да го смята за такъв — стоеше на пет метра от него. Сорген беше на пет метра зад Таф и вече не изглеждаше толкова самодоволен. Между тях, върху пода, лежеше кървящото тяло на Скинър. Хектор и Ди Фрайз пристъпваха бавно към периферията на палатката, където войниците на Сорген бяха застанали на два-три метра един от друг. И войниците, и наемниците бяха вперили очи в гранатата, която щеше да причини големи вреди в затвореното пространство на палатката.
Единствено Таф гледаше право в лицето на Дани.
— Промъкна се безшумно, чедо — каза. — Впечатлен съм.
— Добре си ме научил.
— Може би. Понякога обаче ми се струва, че не съм те научил на много неща. — Таф замълча. — Толкова си наивен, Дани. Трябваше да ти разкажа за някои неща от живота, докато имах тази възможност.
— Аз усвоявам бързо.
— Може би. Прибери тази граната. А после ще си поговорим като мъже.
Мълчание. Дани стоеше неподвижно.
— Все още можеш да избягаш, чедо. Никое от тези копелета няма да те последва, ако им наредя да не го правят. Така би било най-разумно от твоя страна. Бъкингам е мъртъв. Безсмислено е да оставаш в тази страна.
Дани подсвирна. Брезентът на входа на палатката се повдигна и той нямаше никакво съмнение, че в нея е влязъл Бъкингам. Беше видно от лицето на Таф.
— Ще ти се наложи да даваш обяснения… — започна да казва Бъкингам.
— Млъкни! — извикаха едновременно Дани и Таф.
Двамата се гледаха втренчено в продължение на десет секунди, а после Таф се усмихна, обърна се и размаха ръце към хората в палатката.
— Е, добре, чедо. Можеш да ни избиеш всичките. Чудесна идея! Но преди да го направиш, помисли малко. — Приближи се с няколко крачки към Дани. — Когато открият разложения ти труп в сирийската пустиня, ако въобще го открият, какво ще кажат хората по върховете в родината ти? Смяташ ли че ще си спомнят за теб в Уайтхол? Смяташ ли, че ще те споменават в скапаните си клубове? Според мен ще те сметат под килима, както всички останали боклуци. Извинявай, чедо, но не те чувам. Езика ли си глътна?
Мълчание.
— На никого няма да му пука, Дани — продължи Таф с по-тих глас. — Нима наистина си мислиш, че някой друг, освен войниците в хангара на Полка, се е трогнал от смъртта на Джак? Или че онези копелета в Министерството на отбраната са се обадили в Дамаск, за да отърват другите ти двама партньори от въжето?
— Аз съм войник, Таф — отвърна Дани, — и изпълнявам заповеди.
— Я стига! — сопна му се Таф. — Спести ми всичките тези глупости за дълга към родината. Нима не знаеш до какво опира всичко? — Без да чака отговор, той се втурна към охлузения куфар, вдигна го от пода и се върна с него в средата на палатката, прескачайки невъзмутимо трупа на Скинър. Отвори го и изсипа на пода пачките, които бяха в него. — Смяташ ли, че британците, французите или руснаците щяха да посмеят да се доближат до тази страна, ако не ставаше въпрос за пари? Колко приятели загуби в Ирак, за да може онази шайка от янки да се добере до няколко договора за добив на нефт? Половината от сирийските бунтовници са подкрепяни от Ал Кайда, така че не ми говори за патриотизъм. Знаеш много добре, че ние с теб сме просто две миниатюрни зъбни колела от една шибана машина.
— Това, което знам — отвърна Дани, като се опитваше да не повишава глас, — е, че ти си го ударил през просото. Скинър щеше да заколи тази жена, точно както закла онова семейство в Хомс.
Таф махна с ръка, сякаш искаше да каже, че това са дреболии. Гневът забушува още по-силно в Дани.
— Уважавах те много, Таф, преди да разбера, че си изкарваш прехраната, убивайки беззащитни жени.
— Аз си изкарвам прехраната по същия начин като теб, чедо. С тази разлика, че ти получаваш възнаграждението си под формата на ненужни медали и празни приказки, а аз го получавам под формата на пари в брой. — Наведе се, взе една пачка и я прекара през пръстите си. — Американски долари. Използвани, с непоследователни номера, непроследими. — Очите му светнаха от идеята, която му хрумна изведнъж. Хвърли пачката в краката на Дани. — Скинър няма как да се възползва от своя дял. Можеш да вземеш част от него. В пачката има пет хиляди долара.