Господари на войната [bg]

— Бъкингам се появи неочаквано на срещата със Сорген. Разбра всичко.

Сега беше ред на Сондърс да замълчи.

— Мислех, че е мъртъв — изрече най-накрая той. — Заедно с онова скапано момче от Полка.

— Двамата избягаха.

— Откъде са избягали? За Бога, ти не биваше да го допускаш до тази среща. Аз ли трябва да върша всичко? Предупредих сирийците и руските копелета и те успяха да намалят броя на бавачките на Бъкингам. Твоята единствена задача беше да се погрижиш за двама души, но ти и това не успя да направиш.

— Трябваше да си довлечеш задника тук за няколко дни, Сондърс. Щяхме да те посрещнем като скъп гост.

— Спести си иронията — изсъска Сондърс. — Плащам ти достатъчно, за да бъдеш там. Ако не ти харесва, вдигай си чуковете. Ще намеря някой друг. Такива като теб — с лопата да ги ринеш. Сорген още ли е жив?

— Да.

— А ти взе ли парите на французите?

— Те са тук.

— Питам те дали са у теб.

— Сорген ще ми ги даде, след като се увери, че Асу е мъртъв.

— По дяволите! Не можеш ли просто да ги вземеш?

— Ние сме прекалено малко, Сондърс, в сравнение с войниците на Сорген. — Таф замълча за миг. — Блек извади от строя колата ни. Не мога да стигна до Асу тази нощ. Трябва да измислиш нещо.

Сондърс се вбеси. Крачеше напред-назад по площадката и удряше със свободната си ръка по стената.

— Къде се намира в момента Асу? Надявам се, че поне това знаеш.

— В една тайна квартира до централната джамия. Фарес ал Калдун, № 35. Свикал е командирите си. — Отново настъпи мълчание. — Според мен съществува голяма вероятност Бъкингам и Блек да са тръгнали натам, за да го предупредят.

— Господи! — измърмори на себе си Сондърс. Таф Дейвис, на когото обикновено можеше да се разчита, в момента беше забъркал страхотна каша. Налагаше му се да се намеси пряко, за да я оправи. — Дръж си телефона включен. И не изпускай от очи шибаните пари!

Прекъсна връзката, влетя в спалнята, облече халата си, слезе бързо в кабинета си на първия етаж и заключи вратата. Опита се да си подреди мислите. Получаваше пари от британското правителство, за да обучава войниците на Асу и да премахне Сорген. Получаваше още повече пари от френското правителство, за да премахне Асу и командирите му. Докато всичко вървеше добре, можеше да бъде слуга на двама господари. Ако премахнеше Асу, а оставеше Сорген жив, щеше да спечели доверието на французите, а британците така или иначе щяха да продължат да му плащат, защото не биха могли да се справят в чужбина без помощта на компании като „Международни решения“. Тази стратегия обаче би свършила работа, при положение че убиеше не само Асу, но и Бъкингам и Дани Блек. Британските власти нямаха никаква представа за плановете на Таф, в основата на които беше той самият.