![Господари на войната [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/4/gospodari-na-vojnata-bg-download.jpg)
Господари на войната [bg]
- Автор: Райан Крис
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Джей Ей Ем Джи Букс
- ISBN: 978-619-90117-2-0
- Переводчик: Стоянка Сербезова-Леви
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господари на войната [bg]». Краткое содержание книги:
— Ти си едно голямо лайно, Бъкингам. Ако зависеше от мен, отдавна да съм те изхвърлил от Министерството.
— По дяволите, момче…
Дани обаче нямаше желание да го слуша. Блъсна го обратно на пода на пикапа и каза:
— Няма да мърдаш оттук.
Скочи от каросерията и се приближи до кабината. Отвори вратата откъм страната на шофьора. Клара стискаше волана и се взираше напрегнато пред себе си.
— След по-малко от десет километра ще стигнем до града — каза Дани. Погледна към Башеба и попита: — Можеш ли да покажеш на Клара пътя до тайната квартира на Асу?
Кръвта от раните върху бузите й беше започнала да се съсирва. Тя кимна.
— Ако някой ни спре, опитай се да му отвлечеш вниманието.
— Ами ако не успея?
— Не се притеснявай, ако се наложи, аз ще се намеся. Двамата с Бъкингам ще се скрием отзад. След като уведомим Асу за заговора срещу него, веднага ще тръгнем към ливанската граница. Има ли къде да заведеш сина си, ако го открием?
— Да — отвърна Башеба.
— Добре. Продължаваме. — Видя, че Клара е изплашена, и я окуражи: — Справяш се добре.
Тя му кимна с благодарност, докато той затваряше вратата.
Дани скочи в каросерията, вдигна капака, легна по корем и насочи автомата си към задната част на пикапа. Напипа до себе си някакъв лост. Помисли си, че би могъл да му послужи, ако се натъкнат на засада. Нямаше нужда да казва на Бъкингам да не вдига глава. Той се беше свил в ъгъла и изглеждаше така, сякаш се опитваше да изчезне. Жените бяха сто пъти по-смели от него.
Пикапът потегли отново. Стомахът на Дани го присвиваше. Сблъсъкът с Таф беше преобърнал живота му с главата надолу за втори път през последните два дни. Сякаш всичките му опорни точки бяха изчезнали и вече не беше същият. Даваше си обаче сметка, че ако за момент се отпусне, всичко ще отиде по дяволите и никога няма да се върне у дома. Налагаше му се да остане бдителен и да не престава да мисли. Асу беше гадно копеле, но дори и армията му да не се състоеше от невръстни деца, които щяха да загинат заедно с него, Дани беше длъжен да изпълни задачата си докрай. Британското правителство държеше на Асу. В момента това беше най-важно от всичко.
Пикапът намали скоростта, което означаваше, че наближават града. Дани надникна над капака на каросерията и видя в далечината няколко сгради. Малка джамия с ярко осветено минаре. Празен универсален магазин със счупени прозорци. Чу шум от прелитащ наблизо хеликоптер.
Бяха пътували в продължение на двайсет минути, когато спирачките на пикапа изскърцаха и той се закова на място. Картечницата се плъзна по пода и се удари в задния капак на каросерията. Тялото на Дани се стегна. Сред шума от двигателя той успя да различи мъжки глас, който идваше откъм предната част на пикапа. Мъжът крещеше нещо на арабски. Башеба му отговаряше кратко. След трийсет секунди мъжът престана да крещи. Чуха се стъпки. Мъжът заобикаляше пикапа. Върхът на главата му се показа над каросерията. Беше с шапка, която беше част от униформата на сирийската армия.
Дали беше сам? Дани беше чул само един глас, но това не означаваше нищо. Ако с него имаше и други войници, не би било разумно да стреля, защото щеше да привлече вниманието им. Трябваше да действа безшумно, за да спечели няколко ценни секунди. Грабна лоста и изпълзя до задната част на пикапа. Бъкингам дишаше тежко. Дани му направи знак да мълчи.
Войникът застана пред капака на пикапа, отвори го, ококори очи и вдигна автомата си. Дани обаче беше по-бърз. Лостът издрънча глухо, стоварвайки се върху главата на войника.
Двамата с Бъкингам слязоха от пикапа. Улицата беше пуста. От двете й страни на около трийсет метра от мястото, където се намираха, сред отломките от бетон и стърчащите от тях железа, имаше по един варел, в който гореше огън. Около варелите се бяха скупчили хора. Дани вдигна автомата, надникна покрай каросерията на пикапа и видя, че пътят е блокиран от паднал телефонен стълб. Даде знак на Бъкингам да го последва, стигна до кабината, отвори вратата откъм мястото, на което седеше Башеба, и попита:
— Далече ли е оттук тайната квартира на Асу?
— Не, на около петстотин метра е.
— Слизайте. Ще продължим пеша. Башеба, ти ще ни показваш пътя.
— Боли я кракът — каза Клара. — Ще трябва да й помагам.
Дани кимна.
— Ти ще вървиш след тях, Бъкингам. Аз ще бъда последен. Не се отдалечавайте един от друг. Ако чуете изстрели, ще легнете на земята. В случай, че нещо се случи с мен, ще вземете оръжието ми и ще продължите към квартирата на Асу. — Тримата го гледаха втренчено. — Тръгвайте!