Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
От носа на Кейти бе рукнала кръв. Долу слидеринци тропаха с крака и подмятаха ехидни забележки. Фред и Джордж се спуснаха към пострадалата.
— Ето, вземи — рече Фред и й подаде нещо малко и мораво, което извади от джоба си, — ще ти мине за нула време.
— Добре тогава — извика Анджелина, — Фред, Джордж, идете да донесете бухалките и един блъджър. Ти, Рон, върви при головите стълбове. Ти, Хари, пусни снича, щом ти кажа. Ще се опитваме да вкараме гол на Рон, естествено.
Хари се понесе след близнаците, за да донесе снича.
— Рон ще оплеска всичко! — промърмори Джордж, когато тримата се приземиха при кутията с топките и я отвориха, за да извадят един от блъджърите и снича.
— Просто се притеснява — отбеляза Хари. — Сутринта, докато тренирахме двамата, се справяше добре.
— Е, дано вече не е сдал багажа — подметна мрачно Фред.
Върнаха се горе във въздуха. Щом Анджелина наду свирката, Хари пусна снича, а Фред и Джордж оставиха блъджъра да полети. От този миг нататък Хари почти не забелязваше какво правят останалите. Имаше за задача да улови мъничката, стрелкаща се насам-натам крилата златна топка — това носеше на отбора на търсача сто и петдесет точки, ала изискваше страхотна бързина и умения. Той увеличи скоростта и взе да кръжи и да лъкатуши около гончиите… усещаше как топлият есенен въздух свисти покрай лицето му, а крясъците на слидеринци в далечината се превърнаха в глух безсмислен тътен… Не след дълго обаче свирката го закова отново.
— Спрете… спрете… СПРЕТЕ! — крещеше Анджелина. — Рон… не покриваш средния стълб!
Хари се извърна и видя, че Рон виси пред левия обръч и е оставил другите два съвсем незащитени.
— Ох… съжалявам…
— Докато следиш гончиите, се движи напред-назад! — заобяснява Анджелина. — Или стой в средата, докато не ти се наложи да се преместиш, за да пазиш някой от обръчите, или кръжи около тях, само не се мотай в единия край, точно заради това допусна да ти вкарат последните три гола!
— Съжалявам… — повтори Рон с червено лице, блеснало като фар на фона на ясното синьо небе.
— А ти, Кейти, толкова ли не можеш да я спреш тая кръв от носа си?
— Тече все по-силно — проплака другото момиче и се опита да си запуши носа с ръкав.
Хари се извърна към Фред, който изглеждаше доста разтревожен и си бъркаше по джобовете. Извади нещо мораво на цвят, погледа го и вцепенен от ужас, стрелна с очи Кейти.
— Хайде да опитаме още веднъж! — подкани Анджелина.
Не обръщаше никакво внимание на слидеринци, които крещяха:
— «Грифиндор» — леваци! «Грифиндор» — леваци!
Стойката й обаче бе някак скована.
Не бяха летели и няколко минути, когато свирката на капитана екна отново. Хари, който тъкмо беше видял как сничът кръжи при отсрещния голов стълб, спря с нескрито разочарование.
— Сега пък какво? — попита той нетърпеливо Алиша, която бе най-близо.
— Кейти — отговори тя кратко.
Хари се извърна и видя, че и Анджелина, и Фред, и Джордж се носят с все сила към Кейти. Двамата с Алиша също се устремиха натам. Беше ясно, че Анджелина е прекъснала тренировката тъкмо навреме: Кейти бе пребледняла като тебешир и беше плувнала в кръв.
— Трябва да отиде в болничното крило — отсече Анджелина.
— Ще я заведем — обеща Фред. — Тя такова… май е глътнала по грешка бонбон «Пускокръв»…
— Няма смисъл да продължаваме без биячи и гончийка — оповести мрачно Анджелина, след като Фред и Джордж отпрашиха към замъка, хванали от двете страни Кейти. — Хайде, елате да се преоблечем.
Докато се връщаха умърлушени към съблекалните, ги следваха крясъците на слидеринците.
— Как мина тренировката? — попита доста хладно Хърмаяни, когато половин час по-късно Хари и Рон минаха през дупката зад портрета и влязоха в общата стая на «Грифиндор».
— Ами… — подхвана Хари.
— Пълна скръб — отвърна глухо Рон и се отпусна на стола до Хърмаяни.
Тя го погледна и поомекна.
— Е, за пръв път ти е — взе да го утешава, — иска се време, докато…
— Защо реши, че точно аз съм виновен? — тросна й се Рон.
— Не съм решавала нищо — постъписа се тя, — просто си помислих, че…
— Помислила си, че не ставам за нищо, нали?
— Разбира се, че не. Виж какво, сам каза, че е било пълна скръб…
— Отивам да си пиша домашните — подвикна ядосан Рон, после закрачи тежко към стълбището за спалните помещения на момчетата и изчезна от поглед.