Ловецът на елени

След това индианецът се присъедини към другите двама авантюристи. И като свиха платното, тримата влязоха в една от лодките и напуснаха „ковчега“. Нито Хътър, нито Марч казаха нещо на Ловеца за намеренията си или за предполагаемата продължителност на своето отсъствие. Всичко това беше поверено на индианеца, който оправда оказаното доверие с присъщата си лаконичност.

Щом лодката се изгуби от погледа му — а това стана, преди греблата да се бяха потопили десетина пъти във водата — Ловецът взе всички мерки да задържи „ковчега“ поне дотолкова неподвижен, доколкото беше възможно. След това той седна на края на сала и се отдаде на мрачните си мисли.

Не мина много време и към него се присъедини Джудит.

Девойката използваше всеки случай да бъде край него и атакуваше сърцето му със сръчност, подсказана й от вродената кокетност и усъвършенствана от значителен опит, но най-опасната мощ на която беше в проявата на чувства, пръскани наоколо чрез нейните обноски, чрез интонацията на гласа, мислите и действията й, чрез неописуемия чар на спонтанната нежност.

Но нека оставим младия ловец, изложен на това опасно нападение, защото по-неотложната ни задача е да последваме групата, потеглила с лодка към брега.

Главната причина, накарала Хътър и Хари да повторят своя опит срещу лагера на индианците, бе съвсем същата, която предизвика и първия. Този път тя беше може би малко подсилена от жаждата за мъст. Но никое от тия две груби същества — тъй безмилостни във всичко, което засягаше правата и интересите на червенокожите хора, макар в известни отношения те да разсъждаваха по-човечно — не беше подтиквано толкова от друго желание, колкото от безсърдечната жажда за печалба. Наистина в първите минути след освобождението си Хари се беше ядосвал на униженията, които бе трябвало да преживее, но гневът му скоро беше изчезнал поради пробудената му алчност за златото, което жадуваше по-скоро с безразсъдната алчност на прахосник, отколкото с непрестанната хищност на скъперника. Накратко, причината, която ги накара да се отправят толкова скоро отново срещу хуроните, беше привичната им омраза към неприятелите, подсилена от ненаситната алчност и от жаждата да си набавят средства за прахосничество. Естествено, в оформяне на идеята за това второ начинание бяха намерили място и допълнителните изгледи за успех. Знаеха, че голяма част от воините — а може би дори всички — лагеруваха през тази нощ по крайбрежието срещу „замъка“ и в резултат на това можеха да се надяват, че скалповете на беззащитните жертви щяха да бъдат лесна плячка. За да признаем истината, Хътър — който току-що беше оставил зад себе си своите две дъщери — се надяваше да намери в лагера малко воини и почти изключително жени и деца. При разговора си с Хари той спомена за това съвсем бегло, а пред Чингачгук изобщо не отвори дума по този въпрос. И ако се беше досетил за това, индианецът не го бе споделил с никого.