100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
В 1741 г. пруският крал Фридрих Велики привлича Ойлер от Русия и го убеждава да стане член на Берлинската академия на науките. Ойлер остава двайсет и пет години в Берлин, после в 1766 г. се връща в Русия. Малко по-късно ослепява и с другото си око. Но това нещастие не слага край на изследванията му. Той има невероятна способност да смята наум и до смъртта си (в Петербург в 1783 г., на 76 години) продължава да пише първокласни доклади по математика. Ойлер е женен два пъти, има тринайсет деца, от които осем умират още невръстни.
До всички Ойлерови открития един ден щеше да се стигне дори ако той не съществуваше. Но в такъв случай е уместно да се запитаме: колко различни щяха да бъдат науката и съвременният свят, ако изобщо не се беше стигнало до неговите открития? В конкретния случай отговорът изглежда достатъчно ясен: съвременната наука и техника щяха да са крайно изостанали (фактически щяха да са немислими) без Ойлеровите формули, уравнения и методи. Само един поглед към индексите на учебниците по математика и физика ни отпраща към: Ойлерови ъгли (движение на твърдото тяло), Ойлерова константа (безкраен ред), Ойлерови уравнения (хидродинамика), Ойлерови уравнения за движение (динамика на твърдите тела), Ойлерова формула (сложни променливи числа), Ойлерови числа (безкраен ред), Ойлерови полигонални криви (диференциални уравнения), Ойлерова теорема за еднородните функции (частични диференциални функции), Ойлерова трансформация (безкраен ред), закон на Бернули-Ойлер (теория за еластичността), формули на Ойлер-Фурие (тригонометрични функции), уравнение на Ойлер-Лагранж (вариационно смятане, механика) и формула на Ойлер-Маклоран (числени методи). И това са само най-важните примери.
Като прочете всичко това, читателят може би ще се запита защо Ойлер не е поставен по-напред в тази класация. Главната причина е, че той никога не е открил оригинални научни принципи, макар че успява великолепно да покаже как могат да се прилагат законите на Нютън. Личности като Харви, Рьонтген и Грегор Мендел, всеки от които е открил нови по същество научни явления или принципи, са класирани по-високо от него. Въпреки това заслугите на Ойлер към науката, инженерните специалности и математиката са огромни.
78. ЖАН-ЖАК РУСО
1712 — 1778
Прочутият философ Жан-Жак Русо е роден в 1712 г. в Женева. Майка му умира малко след раждането му, а баща му е прокуден от града, когато Русо е на десет години. Самият Русо напуска Женева в 1728 г. на шестнайсетгодишна възраст. Дълго време е неизвестен, скита се от град в град, мести се от едно място на друго. Има няколко сантиментални приключения. От връзката му с Терез Левазьор има пет незаконородени деца, които оставя в сиропиталище (накрая, вече двайсет и шест годишен, се оженва за Терез).
В 1750 г. трийсет и осем годишният Русо изведнъж се прочува. Академията в Дижон е предложила награда за най-доброто съчинение на тема полезни ли са, или не за човешкото общество и морал изкуството и науката. Съчинението на Русо, в което той стига до извода, че крайният резултат от напредъка на науката и изкуството не е благоприятен за човечеството, печели първа награда и авторът му изведнъж се прославя. Следват много други произведения, между които „Размишление за произхода на не равенството“ (1755), „Новата Елоиз“ (1761), „Емил“ (1762), „Общественият договор“ (1762), „Изповеди“ (1770), и всички те допринасят за неговия престиж. Освен това Русо, който винаги е проявявал силен интерес към музиката, написва и либретата на две опери.
Отначало Русо е приятел с някои от либералните мислители на френското Просвещение, между които Дени Дидро и Жан Аламбер, но скоро разбиранията му започват сериозно да се различават от техните. Той се противопоставя на идеята на Волтер да се създаде театър в Женева (Русо твърди, че театърът е школа за безнравственост) и така си спечелва трайната неприязън на Волтер. Силната емоционалност на Русо е в пълно противоречие с рационализма на Волтер и на енциклопедистите. От 1762 г. нататък Русо има сериозни неприятности с властите заради политическите си произведения. Някои от единомишлениците му се отдръпват от него и по това време той е обзет от параноя. Въпреки че някои хора остават негови приятели, Русо е подозрителен и враждебно настроен и се скарва кажи-речи с всички. През последните двайсет години от живота си той обикновено се чувства огорчен и злощастен. Русо умира в 1778 г. в Ерменонвил, Франция.