100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Кеплеровите заслуги в астрономията почти могат да се сравнят с приноса на Коперник. Дори в някои отношения постижението на Кеплер е по-внушително. Той е по-оригинален и математическите трудности, които преодолява, са огромни. По онова време математическите методи не са били толкова развити, колкото днес, и не е имало изчислителни машини, които да го улеснят.
При значението на Кеплеровите постижения учудващо е, че отначало почти никой не им е обърнал внимание, дори велик учен като Галилей. (Особено изненадващо е тъкмо неговото пренебрежение, защото двамата са си разменяли писма и Кеплеровите закони щяха да му помогнат да отхвърли геоцентричната теория.) Но ако други не са оценили веднага високото му постижение, самият Кеплер го е осъзнал напълно. В прилив на екзалтация той пише:
Отдавам се всецяло на божествена екзалтация. Книгата ми е написана. Тя ще се чете било от съвременниците ми, било от потомството — все едно. Тя може да чака сто години своя читател, както Бог е чакал 6000 години, за да разбере някой неговото творение.
Полека-лека, в течение на няколко десетилетия, за учените става очевидно голямото значение на Кеплеровите закони. По-късно през същия век сериозна подкрепа на теориите на Нютън е фактът, че от тях могат да бъдат изведени Кеплеровите закони. И обратно, ако познаваш Кеплеровите закони за движението, е възможно да изведеш закона на Нютън за гравитацията от тях. Но за това ще е нужна по-развита изчислителна техника от тази, с която Кеплер е разполагал. Дори и без нея Кеплер е бил достатъчно проницателен, за да предположи, че движението на планетите се контролира от сили, които произтичат от Слънцето.
Кеплер има и други, макар и по-маловажни открития в областта на астрономията. Дал е значителен принос и в теорията за оптиката. За жалост последните му години са помрачени от лични проблеми. Германия върви към хаоса на Трийсетгодишната война и са рядкост хората, успели да избегнат тежките затруднения.
Един от проблемите на Кеплер е да прибере заплатата си. Свещените императори не са добри платци дори в сравнително благополучни времена. В хаоса на войната заплатата му пада далеч под необходимия минимум. Кеплер е женен два пъти и има дванайсет деца, така че финансовите му затруднения са много сериозни. Друга тревога е свързана с майка му, която в 1620 г. е арестувана като вещица. Той изгубва много време, докато най-после успява да я отърве от изтезания и да я освободи.
Кеплер умира в 1630 г. в Регенсбург, Бавария. В суматохата на Трийсетгодишната война гробът му скоро е унищожен. Но неговите закони за движението на планетите са много по-траен паметник от всяка надгробна плоча.
76. ЕНРИКО ФЕРМИ
1901 — 1954
Енрико Ферми, човекът, създал първия атомен реактор, е роден през 1901 г. в Рим. Той е изключително способен студент и получава доктората си по физика от университета в Пиза, преди да е навършил двайсет и една години. Двайсет и шест годишен, той вече е пълноправен професор в Римския университет. През това време е публикувал първия си важен доклад, свързан с непонятен дял от физиката, наречен квантова статистика. В него Ферми разработва статистическа теория, за да опише поведението на голямо струпване на частиците, които днес се наричат фермиони. Тъй като електроните, протоните и неутроните — трите „строителни камъка“, от които е съставена обикновената материя — са все фермиони, теорията на Ферми има доста голямо научно значение. Неговите уравнения ни помогнаха да разберем по-добре ядрото на атомите, поведението на изродена енергия (каквато се среща в недрата на някои видове звезди) и свойствата и поведението на металите — тема, от която има несъмнена практическа полза.
В 1933 г. Ферми формулира теория за бета-разпадането (вид радиоактивност), която включва първото разглеждане на неутриното и на слабите взаимодействия — важни теми в съвременната физика. Изследвания от този род, макар и не особено понятни за неспециалиста, утвърждават Ферми като един от най-видните физици в света. Но най-забележителните му постижения тепърва предстоят.