100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Първо, хапливият му литературен стил, дълголетното му поприще и многобройните му произведения му осигуряват по-широка аудитория, отколкото на всеки друг автор. Второ, неговите идеи са характерни за цялата епоха на Просвещението. И трето, Волтер предхожда по време всички останали големи фигури на Просвещението. Великото произведение на Монтескьо „Духът на законите“ излиза едва в 1748 г.; първият том от прочутата „Енциклопедия“ се появява в 1751 г.; първото съчинение на Русо е написано в 1750 г. А Волтеровите „Философски писма“ излизат в 1734 г., когато славата му се носи вече шестнайсет години.
Днес Волтеровите произведения почти не се четат с изключение на „Кандид“. Но през XVIII век те са имали широка читателска публика, което означава, че Волтер е играл голяма роля в промяната на обществения климат, която накрая довежда и до Френската революция. При това неговото влияние не се ограничава само до Франция. Американци като Томас Джеферсън, Джеймс Мадисън и Бенджамин Франклин също са запознати с произведенията му и много от Волтеровите идеи стават част от американската политическа традиция.
75. ЙОХАНЕС КЕПЛЕР
1571 — 1630
Йоханес Кеплер, откривателят на законите за движението на планетите, е роден в град Вайл дер Щат, Германия, в 1571 г. Това е точно двайсет и осем години след издаването на великото произведение „За движението на небесните сфери“, в което Коперник представя теорията си, че планетите се въртят около Слънцето, а не около Земята. Кеплер следва в Тюбингенския университет, от който в 1588 г. получава бакалавърска степен, а три години по-късно — магистърска. Повечето учени от онова време отказват да приемат Коперниковата хелиоцентрична теория, но в Тюбинген Кеплер чува интелигентно изложение на тази теория и скоро сам се убеждава в нея.
След следването си в Тюбинген Кеплер в течение на няколко години е професор в Академията в Грац. Там написва първата си книга по астрономия (1596). Въпреки че изложената в нея теория се оказва крайно погрешна, книгата така добре разкрива математическите способности и оригиналната мисъл на Кеплер, че великият астроном Тюко Брае го поканва да му стане сътрудник в неговата обсерватория край Прага.
Кеплер приема предложението му и през януари 1600 г. отива при него. Брае умира следващата година, но междувременно Кеплер си е спечелил толкова добро име, че свещеният римски император Рудолф II Хабсбургски незабавно го назначава на негово място като имперски математик. Кеплер остава на тази длъжност до края на живота си.
Като приемник на Тюко Брае Кеплер наследява купища данни от старателните наблюдения на планетите, които датският астроном е извършвал в течение на дълги години. Тъй като Тюко, последният велик астроном преди изобретяването на телескопа, е бил необикновено старателен и точен наблюдател, тези данни са безценни. Кеплер решава, че внимателният им математически анализ ще му даде възможност да определи окончателно коя теория за движението на планетите е точна: хелиоцентричната на Коперник, по-старата хелиоцентрична на Птолемей или може би някаква трета на самия Тюко Брае. След дългогодишни старателни изчисления Кеплер открива обезсърчен, че наблюденията на Брае не съответстват на нито една теория!
Накрая Кеплер разбира какъв е проблемът: той, както Тюко Брае, Коперник и всички класически астрономи, е приемал, че орбитите на планетите са окръжности или съчетание от окръжности. А фактически те не са кръгове, а елипси.
Дори след като е намерил основното решение, Кеплер дълги месеци прави сложни и трудни изчисления, за да се убеди, че то отговаря на наблюденията на Брае. Великото произведение на Кеплер „Нова астрономия“, публикувано в 1609 г., представя първите два закона за движението на планетите. Първият закон гласи: планетите обикалят около Слънцето по елиптични орбити с малък ексцентриситет26, в единия фокус на които се намира Слънцето.
Вторият закон определя, че площите, описани от радиус-вектора на планетата, за равни времена са равни. Десет години по-късно Кеплер публикува своя трети закон: квадратите на пълните обиколки на планетите са пропорционални на кубовете от средните им разстояния до Слънцето.
Кеплеровите закони дават пълно и точно обяснение на движението на планетите около Слънцето и по този начин решават една от основните задачи в астрономията, което е убягвало дори на гении като Коперник и Галилей. Разбира се, Кеплер не обяснява защо планетите се движат по такива орбити; това прави по-късно през същия век Айзък Нютън. Но Кеплеровите закони са много важен преход към великата синтеза на Нютън. („Ако виждам по-надалеч от другите — казал веднъж Нютън, — то е, защото стоя върху плещите на гиганти.“) Несъмнено Кеплер е един от гигантите, за които Нютън говори.
26
Ексцентриситет (астр.) — сплеснатост на орбита — Б. ред.