100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
За да преуспее, князът трябва да се огради със способни и верни нему министри. Макиавели предупреждава княза да се пази от ласкатели и му предлага съвет как да прави това.
В XVII глава на „Князът“ Макиавели разглежда въпроса кое е по-добре — да го обичат или да се страхуват от него.
Отговорът е, че трябва хем да се страхуват от тебе, хем да те обичат, но „…ако се налага да се избере едно от двете, много по-добре е да се страхуват, вместо да те обичат… защото обичта предполага низ задължения, който — понеже хората са себични — се скъсва, когато се случи да служи на личните им цели; а страхът се поддържа от угрозата от наказание, която винаги дава резултат“.
XVIII глава е озаглавена „По какъв начин князът трябва да държи на думата си“. Макиавели заявява, че „… умният управник не трябва да държи на думата си, когато това е в противоречие със собствените му интереси…“. И добавя: „Винаги се намират законови основания, които дават възможност на княза да намери извинение за това, че не е изпълнил дадено обещание“, защото „…хората са толкова прости и толкова готови да се подчиняват на потребностите на момента, че онзи, който мами, винаги ще намери такива, които искат да бъдат мамени.“ И като връх на всичко Макиавели препоръчва на своя княз да се отнася с подозрение към хорските обещания.
Често наричат „Князът“ наръчник за диктатори. Цялото поприще на Макиавели и другите му произведения показват, че обикновено той предпочита републиканското управление пред диктатурата. Но отчаян от политическата и военната слабост на Италия, той търси силен княз, който да обедини страната и да прогони разните чужди нашественици, чиито войски съсипват земята. Интересно е да отбележим, че въпреки препоръчваната от него цинична и жестока политика самият той е идеалист и патриот и не го бива много в измамата, която предлага.
Малцина политически философи са били отричани с такава злост както Макиавели. Години наред той е проклинан като въплъщение на самия дявол и името му е станало синоним на двуличие и лукавство. (Често най-злостните нападки идват от хора, които прилагат проповядваното от Макиавели лицемерие, а той по принцип вероятно би го одобрил.)
Критиките срещу Макиавели по нравствени съображения не показват, разбира се, че той няма влияние. По-уместно в тази насока е възражението, че в идеите на Макиавели липсва оригиналност. И в това има известна истина. Макиавели непрекъснато повтаря, че той не предлага нова политика, а само сочи методите, които от незапомнени времена князете успешно са прилагали. Макиавели постоянно илюстрира мислите си със запомнящи се примери от античната история и събития от по-новата италианска история. Чезаре Борджия (когото Макиавели възхвалява в „Князът“) не е научил своите похвати от Макиавели; тъкмо обратното, Макиавели се учи от него.
Вярно, Бенито Мусолини е един от малкото политически лидери, венцеславил публично Макиавели, но няма съмнение, че голям брой видни политически фигури са чели внимателно „Князът“. Казват, че Наполеон е спял с екземпляр от книгата под възглавницата си, а подобни неща се говорят и за Хитлер и Сталин. Все пак не е много ясно дали похватите на Макиавели намират в съвременната политика по-широко приложение, отколкото преди издаването на „Князът“. И това е главната причина да не го поставим по-високо в тази класация.
Но ако въздействието на Макиавели върху политическата практика е неясно, върху политическата теория то е безспорно. По-ранни мислители като Платон и Свети Августин примесват политиката с етика или богословие. Макиавели разглежда историята и политиката от чисто човешка гледна точка и не обръща внимание на нравствените съображения. Главният въпрос, който той внушава, е не как хората трябва да се държат, а как в действителност се държат; не как трябва стигнеш до властта, а как в действителност стигаш до нея. На влиянието на Макиавели в голяма степен се дължи фактът, че политическата теория се обсъжда днес много по-реалистично отпреди. Той с право е смятан за един от първосъздателите на съвременната политическа мисъл.
80. ТОМАС МАЛТУС
1766 — 1834
В 1798 г. някогашният невзрачен английски пастор Томас Робърт Малтус публикува малка, но силно въздействаща книга, озаглавена „Очерк върху принципа за населението и влиянието му върху бъдещото подобряване на обществото“.
Основната идея на Малтус е, че нарастването на човечеството един ден ще изпревари производството на хранителни продукти. В оригиналния си очерк Малтус представя идеята си в съвсем конкретна форма, като твърди, че населението се увеличава в геометрична прогресия (всяко следващо число се удвоява: 1, 2, 4, 8, 16…), а хранителните продукти — в аритметична (линейно по реда на числата: 1, 2, 3, 4, 5…). В по-късните издания на книгата си той не е толкова конкретен и твърди само, че населението нараства неопределено, докато се стигне до недостиг на хранителни продукти. И от двете си тези Малтус стига до извода, че човечеството е обречено на беднотия и полугладно съществуване. Никакви постижения на техниката не могат да предотвратят този резултат, защото производството на хранителните запаси е по необходимост ограничено — възможностите на населението да нараства са безкрайно по-големи от възможностите на земята да го изхрани.