Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
в който не си струва да се живее. Някой да има идея как можем да спрем това?
- Ключът към ограничаването на горгоновата трева се крие в ензима от Изгубения град -
отговори Гамей. - Ако успеем да разгадаем основния молекулен строеж, може да намерим
начин да обърнем процеса.
- Шестото чувство ми подсказва, че Фошар няма да издадат семейната си тайна толкова
лесно.
- Затова с Гамей трябва да се върнем във Вашингтон и да свикаме среща в НАМПД, на която
да присъства и доктор Озбърн - намеси се Пол. - Може да излетим утре рано сутринта.
- Добре - Остин погледна уморените им лица, - но първо предлагам всички хубаво да се
наспим.
След като пожела лека нощ на приятелите си, Кърт намери компютърната зала до фоайето и
написа кратък доклад за Руди Гън. Пусна го по електронната поща с обещанието сутринта да се
чуят и по телефона. Докато пишеше, няколко пъти разтъркваше очи и се зарадва, когато най-
сетне натисна бутона за изпращане.
Качи се в стаята и видя, че някой го е търсил на мобилния телефон. Беше Дарне. Веднага върна
обаждането. Оказа се, че беше открил Остин чрез централата на НАМПД.
- Слава на Бога, че се обадихте, мосю Остин! Чували ли сте се със Скай?
- Не, бях в движение и далеч от сушата. Мислех, че е с вас.
- Тя си тръгна още същия ден, в който пристигна. Открихме върху шлема нещо, което
изглежда като химично уравнение, и тя поиска да го покаже на специалист в Сорбоната.
Изпратих я до влака. Понеже не се обади на следващия ден, звъннах в университета. Казаха,
че не е идвала на работа.
- Може би е болна.
- Де да беше. Потърсих я и в апартамента й. Никой не отговори. Говорих с хазяйката.
Мадмоазел Скай изобщо не се е прибирала след пътуването си до Прованс.
- Според мен трябва да се обадите в полицията -каза твърдо Остин.
- Полицията?
- Разбирам неприязненото ви отношение към властите, но сте длъжен да го направите
заради Скай. Ако искате, обадете се анонимно от уличен телефон, но трябва да съобщите за
изчезването й. Животът й може да зависи от това.
- Да, да, разбира се! Ще им се обадя. Тя ми е като дъщеря. Предупреждавах я да внимава,
но знаете какви са младите.
- В момента съм в Шотландия, но утре се връщам във Франция. Ще ви потърся, веднага
щом пристигна в Париж.
Той затвори, за да може Дарне да извести полицията, и се замисли какво може да означава
всичко това. Телефонът му отново иззвъня. Този път беше Jlecap.
- Слава Богу! Откога се мъча да ви намеря!
- Съжалявам, нямах връзка - каза Остин. - Какво е положението при ледника?
- Ледникът си е добре, но се случват някои странни неща.
- Какви например?
- Преди няколко дни пристигна катер с водолази Зачудих се дали не е екип на НАМПД, който
иска да довърши изследванията.
- Експедицията приключи - отговори Остин, - и доколкото знам, не са планирани други
дейности в района. Какво правят?
- Не е за вярване. Отводняват тунелите под ледника.
- Не казахте ли, че е невъзможно?
- Не сте ме разбрал правилно. Невъзможно беше да стане толкова бързо, че да спасим
хората в тунела. Вече няколко дни изпомпват вода и тунелът на обсерваторията е почти сух.
- Това решение на електрическата компания ли е?
- Шефовете ми намекнаха, че се прави под натиск от много високо ниво. Работата се
финансира от частна научна фондация.
- Доктор Льоблан участва ли?
- Отначало така си мислех. Колата му, Фифи, още е тук, затова предположих, че ще се върне.
Един от водолазите дойде в електроцентралата, показа ми пълномощно и хората му
окупираха контролната зала. Изглеждат много страшно, мистър Остин. Наблюдават ме на
всяка крачка. Страхувам се за живота си. Дори този разговор е огромен риск. Предупредиха ме
да не се меся.
- Информирахте ли шефа си?
- Да. Той каза да им сътруднича. Не зависело от него. Не знаех към кого да се обърна,
затова се обадих на вас.
- Можете ли да си тръгнете?
- Няма да е лесно. Пуснаха екипа ми в отпуск и сега само аз съм тук. Ще се опитам да спра
турбините. Може би тези отгоре ще ме вземат по-насериозно, когато мощностите спрат.
- Направете, каквото смятате за удачно, но не поемайте рискове.
- Ще бъда внимателен.
- Как се казва човекът, който е дошъл при вас?
- Фошар, Емил Фошар. Напомня ми на змия.
Емил Фошар!
- Дръжте се така, сякаш всичко е наред - каза Остин. - Утре ще бъда при вас.
- Много благодаря, мосю Остин. Как да разбера, че сте пристигнал? Предполагам, че няма