Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
часовника. На капачето имаше снимка на млад мъж и жена.
Показа го на колегите си от НАМПД.
- Какво мислите?
Гамей разгледа медальона и часовника.
_ Едно от първите неща, които научих в морската археология, беше колко е важно да се
установи произходът на всеки предмет. Например, ако намериш римска монета в царевична
нива в Кънектикът, това може да означава, че я е изпуснал някой римлянин, но не по-малко
вероятно е да е била изгубена от колекционер преди няма и два века.
Мейхю въздъхна.
- Може би доктор Блеър ще ви убеди.
- И аз отначало не повярвах - обади се патологът. - Направихме аутопсия на господина.
Клетките му са сходни с тези на човек малко под трийсетте, но черепните сутури сочат, че е
на... - той се прокашля, - повече от сто години.
- Това означава, че работата върху удължаването на живота е започнала много по-отдавна,
отколкото сме предполагали.
- Невероятно, но логично предположение - съгласи се Мейхю. - По време на Първата
световна война имало слухове за опити да се създаде супер войник, който да превзема
вражески окопи под дъжд от куршуми.
- И смятате, че това е свързано с научния проект за удължаване на живота?
- Не знам.
Мейхю дръпна чаршафа върху лицето на съществото.
- Горкият човек - рече Дзавала, загледан в щастливите лица на снимката от часовника. -
Колко жалко за стоте години живот.
- Може би това е само върхът на айсберга - каза Мейхю. - Кой знае колко хора са се
простили с живота си, за да се запази тази ужасна тайна.
- Не ги обвинявам, че не са парадирали с прова като този на масата тук - отбеляза Гамей.
- Не е само това - продължи Мейхю. - Да предположим, че еликсирът бъде усъвършенстван.
Щ0 За свят ще бъде този, в който някои хора могат да живеят по-дълго от други?
- Свят с чувствително нарушен баланс - каза Гамей
- И аз така смятам, но не ме бива за предсказател. Ще оставя този въпрос на анализаторите
и политиците. Възнамерявате ли да останете по-дълго във Великобритания?
- Вероятно не - отговори Остин. - Ще обсъдим плановете си и ще ви информираме.
- Ще ви бъда благодарен. - Мейхю му подаде визитка с името и телефонния си номер. -
Можете да ми се обаждате по всяко време на денонощието. Междувременно трябва да ви
помоля информацията за случилото се да не се изнася.
- Ще изпратя доклада си само до Дърк Пит и Руди Гън. Сигурен съм, че Океанографският
институт „Уудс Хоул” живо се интересува от съдбата на батискафа си.
- Добре. Ще ви осведомя какво са намерили нашите войници на острова. Може би ще
успеем да проследим кой стои зад всичко това. Убийства, отвличания, робски труд... жаждата
за безсмъртие е могъщ двигател на злото. Бих се обзаложил, че всеки човек в тази стая би
продал и първородното си дете срещу шанса да живее вечно.
- Не всеки - възрази Остин.
- Какво имате предвид? Кой не би искал да живее вечно, стига да може?
Остин махна с ръка към масата.
- Питайте стария войник ей там.
- Ще трябва да прекъсна милия ви разговор - каза Гамей, - но от толкова приказки за
червенооки чудовища и философски камъни, забравихме, че имаме недовършена работа.
След срещата с Мейхю всички отидоха в хотела да обсъдят какво ще правят оттук нататък.
Санди, пилотът на „Алвин”, бързаше да се върне у дома и Мейхю я качи на самолет за Лондон,
докато все още разпитваха учените.
- Прав си - съгласи се Дзавала, като вдигна чашата си към светлината. - Доста изоставам от
целта си да изпия всичката качествена текила на света.
- Похвално, Джо, но мен повече ме интересува оцеляването на света. Може ли да обобщя
проблема с две думи? Горгонова трева.
- Не съм забравил - успокои я Остин. - Просто исках да ви оставя да си се нарадвате с Пол.
Но след като повдигна въпроса, какво е положението в момента?
- Лошо. Говорих с доктор Озбърн. Водораслите се разпространяват по-бързо, отколкото сме
очаквали.
- Вече никой не рови в Изгубения град. Това няма ли да ограничи проблема?
Гамей въздъхна.
- Би ми се искало. Мутиралото водорасло се размножава само и ще продължи да се
разпространява. Първо ще видим задръстени заливи по източния бряг на САЩ, след това в
Европа и по западния бряг. Постепенно ще достигне и до други континенти.
- С колко време разполагаме?
- Не знам. Теченията го разнасят из целия Атлантически океан.
Остин се опита да си представи любимия си океан превърнат в противно соленоводно блато.
- Иронично, нали? - каза той. - В желанието си да удължат живота си, Фошар създават свят,