Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
да звъннете на вратата.
- Не се притеснявайте, аз ще ви известя.
Затвориха и Остин се замисли над развоя на събитията. След това вдигна хотелския телефон и
се обади на Джо и семейство Траут, за да ги информира, че плановете са се променили. Когато
всички се събраха в стаята, им разказа за двата разговора.
- Мислиш ли, че Фошар са отвлекли Скай? - попита Дзавала.
- Много е възможно предвид интереса им към шлема.
- Щом са взели шлема, за какво им е тя? - обади се Гамей.
- Предположи.
Лицето на Гамей просветна.
- Схванах. Използват я като примамка да те вкарат в капана.
Остин кимна.
- Първият ми импулс беше да отида право в замъка.
След това обаче се сетих, че те точно това очакват Трябва да ги изненадаме и да се насочим
към Емил Той може да ни бъде полезен, пък и се безпокоя за Ле-сар. Струва ми се, че е в
опасност. А Скай ще държат жива, докато лапна въдицата.
- Кажи ние какво да правим? - попита Пол.
- Огледайте защитите около замъка. Вижте дали има начин да се проникне вътре. Но
внимавайте, мадам Фошар е много по-опасна от сина си. Той е агресивен социопат. А тя е
умна и коварна.
- Очарователно - рече Гамей, - нямам търпение да се запознаем.
Пожелаха си още веднъж лека нощ и се разотидоха по стаите. Остин звънна на номера от
визитката, която Мейхю му даде. Каза му, че им се налага да заминат възможно най-скоро, и
го помоли за помощ. Мейхю отговори, че на другата сутрин пътува за Лондон със служебния
самолет и ще се радва да ги закара.
Остин му благодари и обеща някой ден да му върне услугата. После легна да поспи няколко
часа. Лежеше по гръб и се опитваше да пропъди всички други мисли. Трябваше да се
концентрира върху непосредствената си задача - да спаси Скай. Не след дълго потъна в
неспокоен сън.
Самолетът излетя призори, но вместо към Лондон, се насочи направо към Париж. Остин успя
да убеди Мейхю да променят курса. Каза, че няма >време за подробности, но въпросът е на
живот и смърт.
Мейхю му зададе само един въпрос:
- Свързано ли е с нещата, които обсъждахме снощи?
- Възможно е да се окаже много тясно свър3ано.
- Тогава, надявам се, ще ме информирате разВоя на събитията, нали?
- Ще ви докладвам по същия начин, както На шефовете си в НАМПД.
Мейхю се усмихна и двамата си стиснах ръцете. Преди обяд кацнаха на летище „Шарл дьо
Г0л”. Двамата Траут потеглиха към замъка Фошар, Остин и Дзавала взеха чартърен полет до
старото алпийско селце близо до ледника.
По-рано Дзавала се беше свързал с приятелката си Дениз във френския парламент. След като
изтръгна от него обещание да се видят отново, тя им уреди катер, който да ги чака в селото.
Качиха се с него по реката и привечер бяха в подножието на Льо Дормьор. Не желаеха да
привличат внимание и затова намалиха скоростта, когато стигнаха до мъгливите, огледално
спокойни води на езерото. Движеха се 6aijHo и безшумно покрай малките айсберги, но на
Остин му се струваше, че тихият четиритактов двигател е гръмогласен като човек, крещящ в
катедрала.
Той насочи лодката към хидроплана, закотвен на
няколко метра от брега. Когато се изравниха, Остин се прехвърли на него и надникна в
кабината. Беше модел „Авиан Отер” с място за девет пътника. Три от седалките бяха затрупани
с водолазна екипировка, което потвърждаваше думите на Лесар, че го използват като
платформа за гмуркане. Остин се върна в катера и огледа брега. Нищо не помръдваше.
Продължиха още малко напред и скриха лодката зад една скала. После двамата с Дзавала
тръгнаха пеша към електроцентралата.
Взеха съвсем малко багаж: вода, енергийни десертни блокчета, пистолети и муниции. Въпреки
това стигнаха до централата по тъмно. Вратата на портала беше отключена. Вътре в сградата
беше съвсем тихо, чуваше се само бръмченето на турбината. Остин бавно се завъртя, заслушан
в приглушеното ръмжене, което се носеше от недрата на планината. Коралово-сините му очи
се присвиха.
- Нещо не е наред - каза той. - Турбината работи.
- Това е електроцентрала - напомни му Дзавала, -не е ли в реда на нещата?
- Да, при обичайни обстоятелства. Но Лесар ми каза по телефона, че ще се опита да я спре.
Загубата на енергия би трябвало да притесни шефовете в централното управление и да
изпратят някого на проверка.
- Може да е размислил.
Остин скептично поклати глава.
- Надявам се някой да не го е принудил.