Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
камък - еликсир, базиращ се на ензимите от Изгубения град. Учените явно
успяват да намерят формула, която удължава живота с което подписват собствените си
смъртни присъди МакЛийн успява да избяга, но го връщат и го поставят начело на нов
изследователски екип, който трябва да коригира грешките във формулата. Грешки, които
водят до отвратителни мутации. Пол се натъква на тях по време на експедицията и също бива
принуден да работи в лабораторията.
- Всички парчета от мозайката се наместват - потвърди Мейхю. - Може ли да ви задам един
въпрос, мистър Остин? Защо веднага не се свързахте с британските власти?
- Ще ви отговоря също с въпрос. Щяхте ли да ми повярвате, ако ви бях заговорил за
червенооки чудовища?
- Категорично не!
- Благодаря за откровеността. Знаете, че официалните процедури щяха да отнемат твърде
много време, а всяко забавяне можеше да се окаже фатално. Пол Траут е не само мой колега,
но и приятел.
- Разбирам! И както казах, съм запознат с работата на Специалния екип и знам, че сте били
повече от подготвени за задачата. Но бях длъжен да ви попитам, защото същия въпрос ще
зададат и моите шефове.
- Властите ще проучат ли острова? - попита Гамей.
- Един военноморски кораб вече е изпратен натам. Ще се опитат да открият въпросната
подводница, да запечатат лабораториите, да неутрализират охраната и мутантите.
- Съмнявам се, че е останало много от охраната -обади се Траут.
Настъпи мълчание. Накрая Мейхю каза:
- Вие имате най-много опит с тези мутанти, доктор Траут. Какво е вашето впечатление?
- Те са диви, извънредно силни и са канибали. Способни са да общуват, а и съдейки по
нападението им на острова на „Изгнаници”, да планират. - Той замълча, мислейки си за
мутанта в зоопарка. - Смятам, че не всички от основните им човешки качества са докрай
унищожени.
Мейхю се усмихна загадъчно.
- Много интересно... Мисля, че засега приключихме, но ако имате още няколко свободни
минути, бих искал да ви покажа нещо.
Той ги поведе през лабиринт от коридори, докато стигнаха до студено помещение,
оборудвано като медицински кабинет. На метална маса, осветена от голяма лампа, лежеше
тяло, покрито с чаршаф. До масата стоеше мъж на средна възраст в бяла престилка.
Мейхю му направи знак и онзи дръпна чаршафа, за да открие обезобразеното лице на
червеноокото същество, което беше паднало мъртво на борда им. Със затворени очи не
изглеждаше толкова страшно. Лицето му вече не беше изкривено, а изглеждаше някак
успокоено.
- Малко е брадясал - каза Мейхю, - но не изглежда зле като за французин.
- Демонстрирате вековна вражда или наистина знаете, че е французин?
Мейхю се усмихна, бръкна в джоба си и извади малка метална пластина с верижка. Подаде я
на Остин.
- Намерихме го на врата на господина. Малко е изтъркано, но все още се чете.
Остин вдигна табелката под лампата и прочете: „Капитан Пиер Льован, Армия на Република
Франция . 885”.
- Явно нашият приятел е откраднал нечий войнишки медальон.
- И аз първо така си помислих, но медальонът всъщност си е негов.
Остин го погледна озадачено. Мейхю, изглежда, Не се шегуваше.
- Тогава той трябва да е на повече от сто години.
- Близо сто и двайсет, за да бъдем по-точни.
- Очевидно има някаква грешка. Откъде сте сигурни, че това е същият човек? През Първата
световна война са изчезнали милиони.
- Вярно е, но армиите са се справяли доста добре с документацията въпреки повсеместниия
хаос. Загиналите били идентифицирани от другарите или офицерите си. Дори в разгара на
битката мъртвите тела били изнасяни от специални екипи, а оттам нататък работата поемал
човекът, отговарящ за регистрацията на гробовете, подпомаган от военния свещеник. Имало
карти на гробищата, а информацията се предавала от екипите за изнасяне на труповете,
болниците, регистрацията на гробовете и прочие. Тези данни вече са качени на компютър.
Научихме, че наистина е съществувал човек на име Пиер Льован, който е служил във френската
армия и е изчезнал по време на бойни действия.
- Много хора са изчезнали по време на бойни действия.
- Ех, вие, скептични американци. - Мейхю извади джобен часовник и го подаде на Остин. -
Ето какво още намерихме у него. Навремето е бил е доста красив дявол.
Остин разгледа надписа на гърба на часовника: „На Пиер, с любов, Клодет”. После отвори