Малка звезда

Още на втория ден я хвана абстиненция. Не обичаше да кара ски, затова и нямаше какво да прави, освен да чете стихосбирките, които беше взела със себе си, да слуша музика и да играе на мобилния. Ненавиждаше цялото преживяване — спортягите, които сутрин грабваха ските; връстниците ѝ с развлечените дрехи за сноуборд и нещо непоносимо спортно в държането си. В училище може да беше аутсайдер, но тук си беше направо като извънземна.

Братята ѝ на бърза ръка се сприятелиха с други момчета, а родителите ѝ се отдадоха на ски-бягането. На третия ден Тереса не виждаше друга възможност да оцелее психически, освен да извади бележника и да се заеме да пише нови текстове.

Една вечер, след като семейството вечеря в хотела, минаваха покрай рецепцията на път към вилата си и Тереса чу песента. Групичка седемнайсет-осемнайсетгодишни, насядали по диваните и събрани около един лаптоп. Не екрана се виждаше лицето на Терез, а от малките външни тонколони се носеше „Лети“. Всички младежи стояха абсолютно неподвижно и се взираха в очите на пеещата Терез.

Улуф я тупна по рамото и кимна към групичката.

— Чувала ли си я? Суперяка.

— Аз я написах — отвърна Тереса.

— Да бе. Заедно с Бионсе, сигурно. Какви ги плещиш?

— Вярно е.

Улуф се ухили на Арвид и почука слепоочието си с показалец, след което семейството продължи към изхода. Тереса остана на място със свити юмруци и впит в земята поглед. Песента заглъхна и младежите закоментираха. Едно момиче заяви, че било един вид най-хубавата песен на света, а друго се зачуди защо няма други. Момчето с лаптопа прекъсна дискусията, като пусна клип с пияница, падащ през прозорец.

Тереса се просна на едно кресло малко встрани и грабна забравения на масата вестник, за да си отвлече вниманието. На седма страница видя заглавието „Коя е Тесла?“; разказваха за близо единия милион гледания на песента „Лети“, макар никой всъщност да не знаеше кой е музикантът.

Внезапно и без предупреждение главата на Тереса пламна. В следващия миг отгоре ѝ бе хвърлено дебело одеяло. Обгърна я мрак; не можеше да си поеме дъх. Белият дроб се сви и тя загуби сетни сили. Все още горящата ѝ глава се разцепи от болка и тя потъна в креслото, неспособна да помръдне.

Йоран я намери след четвърт час. Той дойде на рецепцията, огледа се и забеляза Тереса, свита на креслото.

— Ей, къде се губиш?

Тереса отвори уста, за да отговори, но езикът не ѝ се подчиняваше. Йоран се надвеси над нея и я хвана за ръка.

— Хайде, ела. Не искаш ли да играем карти?

Тереса се бе чувствала зле безброй пъти, беше тъжна, наричаше го терзание, без да знае всъщност какво съдържа тази дума. Сега научи. Ако в този момент можеше да мисли, не би нарекла състоянието си терзание, а някаква латентна болест, проявила се внезапно и жестоко. Но беше и терзание. Чиста и остра паника, вцепеняваща всички мускули в тялото. Наложи се Йоран почти да я носи обратно до вилата.