Малка звезда
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стела Джелепова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малка звезда». Краткое содержание книги:
Хората им хвърляха погледи — стояха в някаква болезнена на вид прегръдка, лицето на Терез притиснато в гърдите на Тереса.
Тереса прошепна:
— Какво става? Какво ти е?
Тялото на Терез се разтрепери, когато тя издиша продължително; дъхът ѝ проникна през пуловера на Тереса и по кожата ѝ се разля топлина. Тя стисна по-здраво Терез и двете останаха така доста дълго. Накрая Терез се съвзе дотолкова да понадигне глава от пуловера на Тереса и да прошепне:
— Те ще ме изядат.
— Кои? Онези от студиото ли?
— Те взимат. И изяждат.
Тереса хвана ръката на Терез, за да я подкрепи, и видя, че в нея са здраво стиснати парите от Макс Хансен. Когато Терез го докосна, юмрукът се разтвори и смачканата банкнота падна на земята. Тереса я погледна — търкаляща се в мръсотията и мокротията — и в стомаха ѝ пламна безумна ярост. Разбра.
Те взимат. И изяждат.
В един мейл Макс Хансен беше намекнал, че би предпочел видеозаписът от камерата му да бъде унищожен. Тереса го бе уверила, че го е изхвърлила. Тя обаче го пазеше, а и добре помнеше какво съдържа. Как той се бе опитал да се възползва от Терез, да ѝ вземе нещо, да я изяде, да я погълне и на всичкото отгоре да го документира, за да го преживява отново и отново.
А в действителност в студиото се бе случило същото, само че по далеч по-общоприет начин. Терез притежаваше нещо, което те искаха. Затова и щяха да го изстискат от нея, да го пакетират и после да го продадат на най-висока цена, а Терез щеше да получи единствено хартийката, която сега се търкаляше в калта.
Те взимат. И изяждат.
Тереса не го бе осъзнала. Беше я подвело естественото държане на онези от студиото и лекотата, с която Терез се справяше с всяка песен. Не го бе схванала. Че си има цена. От поведението на Терез на обществени места ѝ беше станало ясно, че ѝ е ужасно трудно сред възрастни хора. А сега бе прекарала цял ден с такива. В тиха тясна стаичка.
Тереса понечи да я прегърне отново, но Терез направи немощен опит да се освободи. Тереса я пусна и потърси погледа ѝ. Очите на Терез бяха бледи, прозрачно сини, не много различни от тези на зомбитата в „Зората на мъртвите“. Сякаш някой беше забил игли в тях и бе изсмукал цвета.
Те взимат. И изяждат.
Тереса се наведе и вдигна петстотинте крони от земята. Игнорира слабата съпротива на Терез и я поведе към „Медборярплатсен“.
— Хайде — каза тя. — Ще хванем такси.
Тереса никога досега не беше спирала такси, но шофьорът изглежда прие махването ѝ като съвсем естествено и спря пред тях, за да седнат на задната седалка. Тереса съобщи адреса и за всеки случай му показа смачканата банкнота.
Терез се сви в самия ъгъл, обгърна се с ръце и затвори очи. Изглеждаше толкова малка и жалка, че ново чувство обхвана Тереса — нежност. Искаше Терез да отпусне глава на скута ѝ, а тя да гали косата ѝ и да шепне: Всичко е наред, няма страшно, аз съм тук.
Вместо това остана с ръце, стиснати между бедрата, и загледана в Терез, която изглежда бе задрямала. В нея се промъкна тихо, но огромно щастие. И започна да расте. И да расте. Докато подминаваха „Глобен“18, имаше чувство, че ще се пръсне от радост. Никога преди не бе виждала „Глобен“. Никога преди не бе хващала такси. Никога преди не бе седяла до спящ любим. Бе живяла в сенките.
Поради липса на друга възможност за контакт с Терез, тя извади MP3-плеъра, засили звука и си пусна „Лети“, тяхната версия. Не беше просто по-хубава от студийната. Беше безкрайно по-хубава.
Терез се беше повъзстановила, докато стигнат Сведмюра, и успя да се качи до апартамента без помощ. Спря се пред пътната врата, обърна се към Тереса и изрече със слаб глас:
— Не искам да записвам диск.
После отвори вратата.
Джери си беше вкъщи. Попита какво са правили, но Терез само поклати глава и се прибра в стаята си; стовари се на леглото и пак заспа.
Тереса понечи да си отиде, но Джери препречи пътя ѝ. Той скръсти ръце на гърдите си и каза със заплашително спокойствие:
— Искам да знам какви ги вършите.
— Нищо.
— Тереса. Ако искаш пак да дойдеш тук, трябва да знам с какво сте се захванали. Каквото и да е. Само не ме лъжи.
— Влакът ми скоро тръгва.
— Видях, че дойдохте с такси. Значи можеш пак да хванеш. Иначе вече няма да си добре дошла тук.
18
„Глобен“ — най-голямата сферична сграда в света, използва се за спортни мероприятия и концерти