Малка звезда
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стела Джелепова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малка звезда». Краткое содержание книги:
— Какво говориш? Та всичко… — запъна се той — съществува. Всичко си съществува.
— Не и за мен.
Погледът на Йоран обиколи стаята сякаш се надяваше да намери нещо реално, някакво доказателство. Той се спря на една купа с жълти пластмасови перлички и у него като мъгла се надигна далечен спомен и безуспешно се опита да приеме по-ясни очертания. Нещо с жълти перли и съществуване. Нещо с Тереса и едно друго, по-добро време. Тереса изломоти няколко думи и Йоран се наведе към нея.
— Какво казваш?
— Трябва да ида от другата страна.
— Каква друга страна?
— Къде човек става мъртъв и получава живот.
Три часа по-късно Йоран и Мария седяха с Тереса помежду си в една стая в центъра на Детска и младежка психиатрия в Римста. Можеха и да оставят на лечебната сила на времето ужасната тъга на Тереса, но когато заговори за умиране, границата беше прекрачена. Повече не можеше така.
Представите на Йоран и Мария за психиатричното отделение бяха леко преувеличени. Бяха си представяли много бял цвят и тишина. Бели престилки, бели стаи, затворени врати. Затова и останаха приятно изненадани, когато ги прие съвсем нормална жена на средна възраст в ежедневни дрехи. Тя ги покани в помещение, далеч по-малко стерилно от обикновен лекарски кабинет.
Проведоха дълъг разговор; Йоран и Мария, доколкото можеха, обясниха произхода на тересиното състояние и какво ги бе накарало най-после да се свържат с Детска и младежка психиатрия. Тереса не продума.
Накрая лекарката се обърна директно към нея:
— Ти какво ще кажеш? Родителите ти правилно ли са разбрали, че искаш да отнемеш собствения си живот?
Тереса бавно поклати глава, без да изрече нито дума. Лекарката почака малко и тъкмо щеше да зададе нов въпрос, когато Тереса проговори:
— Аз нямам живот. Той е празен. Не мога да го отнема. Никой не може да го отнеме.
Лекарката се изправи и отиде при Йоран и Мария.
— Дали може да почакате отвън за малко, за да си поговоря насаме с Тереса?
След десет минути ги повика обратно. Лекарката беше седнала до Тереса и бе отпуснала ръка на облегалката на стола ѝ, сякаш сключваха някакво съглашение. Йоран и Мария седнаха и тя се обърна към тях:
— Предлагам Тереса да остане няколко дни при нас, а после ще видим.
— Ама какво ѝ е? — възкликна Мария.
— Малко е рано да се каже, но смятам, че ще е добре да поговорим повечко с Тереса.
Докато чакаха, Йоран бе прочел няколко информационни брошури, оставени в чакалнята, между тях и за суицидните тенденции сред юношите. Затова и сега се сети да попита:
— Ще я държите ли под наблюдение?
Лекарката се усмихна.
— Да. И това също. Можете да бъдете напълно спокойни.
Но те не бяха спокойни. Когато Йоран и Мария се прибраха, за да вземат някои вещи на Тереса, Мария подхвана дълъг и леко истеричен монолог, в който основният рефрен беше къде сбъркахме.
Йоран, който беше добил известна представа благодарение на брошурите, се опита да я успокои — депресията често била чисто медицинско състояние, химичен дисбаланс, за който никой не може да бъде винен; но Мария не желаеше да слуша. Тя внимателно разгледа последните месеци в живота на Тереса и стигна до очевидното заключение — онези пътувания до Стокхолм. Какво всъщност правеше тя там?
Йоран твърдеше, че — тъкмо обратното — тя станала много по-щастлива, откакто започнала да общува с онова момиче Терез. Уверенията му бяха безрезултатни. Точно пътуванията до Стокхолм променили живота на Тереса и били в основата на всички злини.
Докато Мария приготвяше сак с дрехи, MP3-плеъра и книги от стаята на Тереса, Йоран стоеше и гледаше купата с жълтите перлички. Той взе една между палеца и показалеца на дясната ръка, а лявата от само себе си се притисна до сърцето му. И той си спомни.
А ако аз не съществувах, нямаше кой да държи перлата.
Прибиранията от детегледачката. Следобедите на кухненската маса. Всички перлени герданчета. Къде бяха отишли?
Не съществува нищо.
Стомахът на Йоран го сви и той заплака. Мария го помоли да престане.
Тереса беше обгрижвана. Грижеха се за нея. Хората преминаваха като сенки покрай прозореца на очите ѝ. Понякога гласовете им я достигаха, понякога в устата ѝ биваше напъхвана храна и тя я поглъщаше. Някъде далеч, в дъното на съзнанието ѝ, седеше една много мъничка Тереса и беше напълно наясно какво става, но прозрението ѝ не можеше да достигне повърхността. Тя вегетираше. Чакаше.