Кланът на вълчицата

Трактатът на Долс

С този трактат ще се опитаме да разгледаме вероятността избраницата да принадлежи към клана на вълчицата.

Нашата традиция, залегнала в колективното подсъзнание, е богата на примери, в които вълкът, а оттам и вълчицата, се свързва с някои особености, предполага се; че е покварен и агресивен. Често е бил считан за „креатура на мрака“ или дори за същество, свързвано с дявола.

Затова няма нищо чудно в това, че хищник като вълка, единственият, който е способен да се противопостави на заобикалящата ни природа и който действа организирано и ефективно, събужда атавистичните ни страхове и изостря ловните ни инстинкти да го преследваме ида го заловим. При все това в хилядолетното противоборство между вълка и човека проявите на агресия от страна на вълка са безкрайно по-нищожни в сравнение с нашите. Доказателство за това е състоянието, в което се намира неговият биологичен вид понастоящем.

Митовете за Ромул и Рем или за Таргорис и Кабис представят много сходни ситуации, в които човешки деца са откърмени от вълчици. Северноамериканските индианци виждат във вълка достоен съперник, будещ в тях уважение и възхита. Китайската идеограма, с която графично се изобразява вълкът, означава буквално „забележително куче“ вероятно поради това, че големите му дръпнати очи са поразителни. Вълкът е едно от най-често срещаните изображения в анималистичните мотиви, рисувани върху чаши, урни и чинии, използвани при тържествени церемонии и обреди от древните иберийци, като почти винаги подчертават сатанинския характер на това животно (тесни дръпнати очи, островърхи уши, увиснали бърни, от които се подават конусовидни зъби и резци). Средиземноморският район изобилства с примери, свидетелстващи за връзката между вълка и задгробния живот. В някои зони на предроманска Испания вълкът е представян като тотемно животно, изобразявано върху монетите, а по-късно е заместен от римската вълчица. Същото е и с мита за ликантропията11, възникнал още от най-дълбока древност, съществуващ и до днес, като част от културното ни наследство. Човекът вълк фигурира под различни имена, в множество изрази, пословици, мисли и легенди, най-вече в западната част на полуострова.