Кланът на вълчицата

— Познаваме ли се?

Анаид чистосърдечно се разсмя.

— Като деца сме се къпали голи в един и същи вир около милион пъти.

Рок пребледня и ужасно се смути. Анаид страхотно се забавляваше, като го гледаше как се притесни. Любопитното бе, че не изпитваше нито капчица срам.

— Ти и аз? Неее, не си спомням такова нещо…

— Я ме погледни по-внимателно.

Анаид откри лицето си от падналите кичури коса и Рок я позна по сините очи. Изумлението му беше огромно.

— Анаид! Какво ти се е случило?

Анаид понечи да му отговори, но се възпря:

— Предприех пътуване, много дълго и уморително. Нуждая се от храна и дрехи. Тук ли е майка ти?

Рок кимна в знак, че е разбрал, и се забърза да излезе.

— Почакай!

Момчето спря за миг и тя се втренчи изпитателно в него.

— Даде ли ми вода, докато спях?

Рок кимна и сведе очи, макар че Анаид не каза нищо, което би могло да го засрами.

— Благодаря ти.

По лицето на Рок се разля широка усмивка. Очите му бяха открити и прями, с цвят на пчелен мед, а косите — черни и къдрави. Беше хубав, наистина красив.

Когато той излезе, Анаид потръпна. Беше я целунал, без да я познае? Толкова ли се е променила?

Елена потвърди подозренията й:

— Анаид? Това ти ли си?

Едно пълничко бебе с розови бузки сучеше лакомо от гърдата й.

— Охо, още едно?

— Нали е много сладко? Толкова е красиво, че прилича на момиче и мислех да го нарека Росарио.

Анаид се превиваше от смях.

— Не, моля те, недей. Ще те прокълне, а нямаш представа колко са нещастни духовете.

— Не и след като го нарекох Рос…

Рос сучеше с огромно удоволствие и нищо друго не го интересуваше. Анаид въздъхна:

— Отново у дома.

— Хубавата ми тя, толкова си пораснала… Вече си станала по-висока от мен! И какви крака, нека ти се порадвам, по-дълги са от тези на Селене. А косата ти, истинска грива! Колко е объркана! Трябва да ти я измия.

Анаид се остави на блаженството да се чувства обичана.

— Цяла седмица не съм хапвала нищо.

Елена се ужаси:

— Защо не ми каза веднага? Рок! Донеси едно косидо10. Бързо, хайде, не се бави!

Косидото на Елена — каква благодат! Балсам за душата. „Действа като възстановяващ лек, способен да възвърне силите и на мечка след зимен сън“, помисли си Анаид, докато вкусваше с наслада от сланината, зелето, нахута и бульона. Не само че стомахът й го понесе добре, но я изпълни и с чувство на доволство и благодарност.

Анаид яде и спа, спа и яде. После реши да се изкъпе, но… нямаше какво да си облече. Дрехите на Елена й бяха големи.

Рок беше този, който, с око на експерт, изчисли ръста й.

— Същият номер като Марион.