Кланът на вълчицата

— А, не, няма нищо, извини ме, откак се случи това с майка ти, никак не съм добре и сега, като те видях…

— Да не би да те изплаших? — попита Анаид и приглади дрехите си, по-безсрамни и по-дръзки от всичко, което някога си бе слагала.

— Да… като те видях… осъзнах, че… Същата си като Селене… Поглеждала ли си се в огледалото?

Не, Анаид не се беше поглеждала. Нямаше навика да го прави, а и от един месец насам не беше виждала отражението си никъде.

С поверителен вид Елена прошепна:

— Свиках Съвета на магьосниците за тази нощ. Гая и Карен са нетърпеливи да чуят историята ти.

Анаид кимна с разбиране, погледна си часовника и се извини.

— Трябва да мина през вкъщи, за да видя дали не е останал малко от мехлема на Селене. Нещо друго трябва ли ми? Това ще е първото сборище на клана, на което ще присъствам.

— Необходими са ти само атамето, глинената ти купа и пръчицата.

Анаид записа всичко на дланта си и се изправи припряно. Елена я задържа за миг.

— Анаид, ела да вечеряме у дома. Ще те чакаме. После ще прелетим заедно до горската поляна.

— Ще дойда — излъга Анаид.

И излезе, като благодареше, че Елена не може да чете мислите й. До тази среща ловко бе заобикаляла всички директни въпроси, които й беше задавала относно завръщането й в Урт. Отговаряше уклончиво и се боеше да не би Елена да се обади на Криселда по телефона. Или обратното.

Но се беше случило.

Беше минал само един ден, а Елена вече знаеше за бягството й и сигурно бе получила нареждане да я задържи, докато не дойде Криселда. Или да намери някоя друга Омар да я придружава, която да поеме тежката задача да елиминира Селене. Дали няма да е самата Елена? Или любимата й приятелка Карен? Или заклетият й враг Гая? Само при мисълта за това на Анаид й се обърнаха червата.

Стигна пред вратата на дома си и направо се закова. Ама че гадост, ключовете! Връзката беше останала в Таормина. Откъде, по дяволите, да намери дубликати от ключовете на къщата? Внимателно огледа всички врати и прозорци, но беше невъзможно да влезе вътре, нямаше откъде да проникне. Сега установи, че бе живяла в истинска крепост. Седна на прага на външната врата, като се тюхкаше за лошия си късмет.

Леля Криселда така и не й каза кой бе заключил вратата, след като тя напусна къщата в три часа през нощта, както си беше, без багаж и без подготовка.

След час Карен, добрата Карен, се появи с ключовете, цяла-целеничка. Изпращаше я Елена. Анаид се трогна от жеста и се остави да я обсипе с целувки, прегръдки и похвали. Но остана непробиваема за всичките й въпроси, с които я засипваше, и си даде сметка, че и тя я гледа по същия странен начин. Карен настояваше да влезе в къщата с нея. Светна лампите и я въведе да й я покаже.

— Аз лично се погрижих да я поддържам чиста и заключена. Знаех, че ще се върнете.

— Кои ние?