![Убийте Райм [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/4/ubijte-rajm-calibre-2-47-0-download.jpg)
Убийте Райм [calibre 2.47.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийте Райм [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
Тогава Мери Бет грабна томахавката и удари с все сила Кюлбо по глезена. Той изрева от болка и се обърна към нея. Гарет скочи напред и го блъсна с все сила. Кюлбо залитна и се свлече по стълбището към мазето. Спря се посредата.
— Ах ти, сополанко такъв! - изсъска той.
Затършува в тъмното.
— Гарет! Има пушка! - изкрещя Райм.
Момчето се приближи спокойно до вратата на мазето и вдигна камъка, но не го хвърли.
„Какво прави?“ - зачуди се Райм.
Гaрет измъкна някакво парцалче от дупката в единия край. Когато първите разгневени оси излетяха оттам, запрати гнездото в лицето на Кюлбо и затръшна капака.
Един куршум проби вратата на мазето и се заби в тавана. После още един. Изведнъж стрелбата спря. Райм мислеше, че Кюлбо ще стреля повече от два пъти, но това предположение не се сбъдна. Писъците от мазето също продължиха повече, отколкото бе очаквал.
Харис Томъл реши, че вече е време да се омита, да се връща в Танърс Корнър.
О’Сараян беше мъртъв, но Кюлбо сигурно вече бе довършил червенокосата и онези в бараката. Оставаше само Люси Кър. Томъл гореше от нетърпение да я довърши и да се прибира вкъщи. Цялата работа се оказа отвратителен кошмар. Никое богатство на света не бе достатъчна награда за това, което беше преживял през последните дни.
Двамата с Кюлбо бяха затънали сериозно и ако искаха да прекарат остатъка от живота си извън затвора, трябваше да довършат работата докрай.
Изведнъж зад едно дърво видя нещо тъмно - кафявата униформена блуза на Люси Кър.
Той се запромъква към нея. Как ли щеше да се почувства, преди да я застреля? Винаги я беше харесвал. Е, поне преди лекарите да я орежат. Реши, че това може леко да го разколебае. Мишената не беше добра - само част от гърдите ѝ се показваше иззад дънера. С карабина щеше да му е доста трудно. С ловната пушка обаче беше фасулска работа. Той нагласи наконечника на цевта така, че сачмите да се разпръснат в по-голям радиус, за да увеличи вероятността за попадение.
Изправи се бързо, прицели се направо в блузата и стреля.
Откатът го блъсна назад. Той присви очи.
„О, Господи... Не и това!“
Блузата се развяваше свободно от вятъра, надупчена от сачмите. Полицайката я бе закачила на дървото за примамка.
— Предай се, Харис - извика Люси зад гърба му. - Всичко свърши.
— Добър номер. Успя да ме метнеш.
Той се обърна. Държеше пушката на нивото на кръста си, скрита в тревата и насочена към нея. Люси бе по фланелка.
— Хвърли пушката - заповяда тя.
— Вече я хвърлих.
— Вдигни си ръцете. Хайде, Харис. Последно предупреждение.
— Слушай, Люси...
Тревата бе висока над метър. Можеше бързо да клекне и да стреля в краката ѝ. Но беше рисковано.
Изведнъж забеляза нещо: погледа ѝ. Беше прекалено несигурен.
Блъфираше!
Той се ухили:
— Свършили са ти патроните.
Отчаяното ѝ изражение потвърждаваше предположението му. Той вдигна пушката и се прицели.
— Моите обаче не са - чу се нечий глас наблизо.
Червенокосата! Той бързо се обърна. Мислеше си: „Няма да стреля. Тя е жена? Тя е...“
Чу гръм. Последното, което почувства, бе лек натиск отстрани на главата.
Мери Бет се показа на вратата и извика, че Кюлбо е мъртъв, а Райм и Гарет са добре.
Амелия Сакс се приближи до трупа на Шон О’Сараян. Люси отиде да провери Харис Томъл. Наведе се и вдигна скъпата пушка. Даде си сметка, че би трябвало да изпитва ужас, че взима оръжие от ръцете на мъртвец, а всъщност се интересуваше само дали е заредено.
На двайсетина метра от нея Сакс оглеждаше О’Сараян с насочено към него оръжие.
Люси взе блузата си и я облече. Беше надупчена, но тя се чувстваше неловко да ходи само по фланелка. Застана до дървото и продължи да наблюдава Сакс.
„Предадена от тялото си, от съпруга си, от Господ, а сега и от Амелия Сакс...“
Погледна Харис Томъл. Между него и гърба на Сакс имаше пряка видимост. Сценарият беше правдоподобен: Томъл се криел в тревата, изправил се, застрелял Сакс в гърба...
Люси вдигна пушката. Имаше чувството, че е лека като перце. Допря я до бузата си. При допира до студения метал си спомни как след операцията лежеше, долепила лице до хромираната табла на болничното легло. Прицели се в гърба на Сакс. Щеше да умре бързо и безболезнено.
Също като Джеси Корн.
Зъб за зъб.
Допря показалец до спусъка.
После свали пушката и се обади на щатската полиция.
Медицинският хеликоптер пристигна първи, санитарите превързаха Том и го откараха в болницата. Един остана да се грижи за Линкълн Райм, чието кръвно налягане се беше покачило до критични граници.