Убийте Райм [calibre 2.47.0]

Джим Бел и щатската полиция се опитаха да разберат за­що Кюлбо и приятелите му са искали да убият Райм и оста­налите. Един следовател от Роли откри десетки хиляди дола­ри, скрити в домовете им.

— Множко, за да са само от незаконно производство на уиски - отбеляза детективът. После, сякаш четеше мислите на Райм, добави: - Близо до бараката сигурно има някаква нарколаборатория. Сигурно са сметнали Гарет за заплаха за бизнеса си. Ще говорим с него за това. Може да е видял нещо.

Бел, също както Райм, подозираше, че двамата мъже, ко­ито се бяха опитали да изнасилят Мери Бет, също са замесе­ни в производството на наркотици. Щатската полиция започ­на издирване.

Райм седеше в инвалидната си количка (работеща въпреки дупката от куршума) в импровизираната лаборатория и чака­ше да пристигне новият му болногледач. Тъкмо размишлява­ше върху съдбата на Сакс, когато на прага се появи сянка.

Криминологът вдигна очи и видя Мери Бет Макконъл.

— Господин Райм?

Беше красива, усмихната, с хубави зелени очи. Нищо чудно, че Гарет бе хлътнал по нея. Главата ѝ беше бинтована.

— Как е главата? - попита Райм.

— Доста голям белег ще ми остане. Ще се наложи да си реша косата все напред. Иначе нищо сериозно.

Както всички останали, Райм си отдъхна, като научи, че Гарет всъщност не я е изнасилил. Поне за напоената с кръв салфетка бе казал истината. Стреснал я, докато се криела в мазето на бараката. Тя се изправила рязко и се ударила в една ниска греда. Бил е възбуден, но това е нормално за един под­растващ. Не ѝ сторил нищо, само я качил горе и я превързал. След това дълго ѝ се извинявал, че се е наранила заради него.

— Исках само да ви благодаря - каза момичето. - Не знам какво щеше да стане с мен, ако не бяхте вие. Съжалявам за приятелката ви. Ако не беше постъпила така, сега сигурно щях да съм мъртва. Онези мъже щяха... е, можете да си представи­те какво щяха да направят. Предайте ѝ благодарностите ми.

— Непременно. Бихте ли ми отговорили на един въпрос?

— Какъв?

— Знам, че сте дали показания на Джим Бел. Аз обаче научих за случилото се на Блакуотър Ландинг само от ули­ките. Бихте ли ми разказали какво точно стана?

— Разбира се... Отидох край реката да събера още от оне­зи останки. Когато вдигнах глава, Гарет стоеше пред мен. Разтревожих се. Досаждаше ми. Винаги щом ме видеше, ид­ваше и започваше да ми говори. Онази сутрин беше страшно възбуден. Все повтаряше: „Не трябваше да идваш сама, опасно е, на Блакуотър Ландинг се случват нещастия“, такива неща. Започваше да ме плаши. Казах му да ме остави на мира. Че имам работа. Той ме хвана за ръката и се опита да ме накара да си тръгна. После Били Стейл излезе от гората, закрещя и се нахвърли отгоре му с лопатата. Гарет обаче я измъкна от ръцете му и го уби. После отново ме хвана, завлече ме на лодката си и ме закара в бараката.