Убийте Райм [calibre 2.47.0]

— Канала ли? Не.

— Какво знаеш за него?

— Не много - отвърна уклончиво шерифът.

— Направих малка справка. Каналът е част от Крайбреж­ния плавателен път. Нали знаеш, можеш да тръгнеш с кораб от Норфолк във Вирджиния и да стигнеш до Маями, без изоб­що да видиш океана. Само по канали.

— Да, всеки в Каролина знае за Крайбрежния път. Аз лично никога не съм плавал по него. Само да видя параход, и хващам морска болест.

— За изкопаването на Дизмал Суомп Канал са били необ­ходими двайсет години. Дълъг е трийсет и три километра. Копан е само на ръка. Удивително, не смяташ ли?... Имай търпение, Джим, скоро ще научиш за какво ти разправям всичко това. Погледни синята ивица на картата, между Танърс Корнър и река Пакенок.

— Нашия канал ли имаш предвид? Блакуотър Канал?

— Същия. И така, по него може да се стигне до Пако, после до Грейт Дизмал и...

Отвън се чуха стъпки и вратата се отвори. Райм замълча.

На прага се появи Мейсън Жермен.

— Ето къде си бил, Джим! Трябва да се обадиш в Елиза­бет Сити. Капитан Декстър има някои въпроси за случилото се в бараката.

— Говорим си с Линкълн. Тъкмо обсъждахме...

Райм побърза да го прекъсне:

— Виж, Мейсън, би ли ни оставил малко насаме?

Мейсън ги изгледа с недоумение. После кимна.

— Искат да им се обадиш колкото се може по-скоро, Джим.

Излезе, преди шерифът да успее да му отговори.

— Тръгна ли си? - попита Райм.

Бел отново надникна в коридора.

— Каква е тази тайнственост, Линкълн? - попита.

— Би ли погледнал и през прозореца? Искам да съм сигу­рен, че Мейсън си е тръгнал. И затвори тази врата.

Бел затвори вратата. После отиде на прозореца и поглед­на навън.

— Да. Излезе. Защо...

— Добре ли познаваш Мейсън?

— Колкото останалите заместник-шерифи. Защо?

— Защото той е убил семейството на Гарет.

— Какво? Мейсън ли?

— Да, Мейсън.

— Защо, по дяволите?

— Защото Хенри Давет му е платил.

— Чакай, чакай. Не разбирам.

— Още не мога да го докажа, но съм сигурен.

— Хенри ли? Защо му е да го прави?

— Всичко е свързано с Блакуотър Канал. През осемнай­сети век каналите са били необходими, защото не е имало хубави пътища. С подобряване на шосейната и железопътна­та мрежа постепенно престанали да се използват.

— Това пък откъде го научи?

— От Историческото дружество в Роли. Разговарях с ед­на очарователна дама: Джули Дьовер. Според нея Блакуотър Канал е бил затворен непосредствено след Гражданската вой­на. Не е използван от сто и трийсет години. Докато Хенри Давет не започнал отново да прекарва шлепове по него.

— Да, преди пет години.

— Да те попитам нещо - продължи Райм. - Замислял ли си се защо го прави?

Шерифът поклати глава.

— Отначало се тревожехме да не би някое хлапе да реши да доплува до шлепа и да се удави, но нищо такова не се слу­чи. Сега като спомена, наистина не се сещам защо му е кана­лът. Има си достатъчно камиони. По шосе до Норфолк се стига за нула време.