Убийте Райм [calibre 2.47.0]

— Те имат пушки! - настоя Сакс. - Не можеш да се спра­виш с тях.

— Какво става? - промълви Люси ужасена, по бузите ѝ потекоха сълзи. - Какво става?!

Прикритието им нямаше да издържи много. Микробусът ги пазеше от Кюлбо, но другите двама заобикаляха от двете страни и след няколко минути щяха да ги подложат на кръс­тосан огън.

Люси стреля още два пъти - в тревата, където бе видяла проблясване от цевта на пушка.

— Само хабиш патроните. Изчакай да се покажат - посъ­ветва Сакс. - Иначе...

— Млъквай, по дяволите - сряза я Люси. Опипа джобове­те си: - Къде се дяна скапаният телефон?

— Линкълн - обади се Том. - Ще те смъкна от количката. Прекалено добра мишена си така.

Райм кимна. Болногледачът разкопча ремъците, хвана го през гърдите и го свали внимателно на земята. Райм се опи­та да вдигне глава, за да наблюдава какво става, но силна болка проряза врата му. Наложи се да се отпусне на тревата, докато му мине. Никога не се беше чувствал толкова безпо­мощен.

Чуха се нови изстрели, този път по-близо. Някой се изс­мя. Нападателите явно се забавляваха.

— Почти са ни обградили - промърмори Люси.

— Колко патрона ти остават? - попита Сакс.

— Три. И един резервен пълнител.

— С шест патрона ли?

— Да.

Един куршум уцели инвалидната количка и я събори сред облак прах.

Люси стреля по О’Сараян, но пак не улучи. По ответния изстрел стана ясно, че скоро ще бъдат заобиколени.

Тук щяха да загинат, притиснати между разбития микро­бус и бараката. Райм се запита какво ли ще почувства, кога­то куршумите се забиват в тялото му. Никаква болка, разби­ра се, нищо нямаше да усети. Погледна Сакс, по лицето ѝ бе изписано отчаяние.

„Ти и аз, Сакс...“

После обърна глава към бараката.

— Гледайте!

Жените се обърнаха. Гарет беше отворил вратата.

— Бързо вътре - изкрещя Сакс.

— Луда ли си? Гарет е с тях. Комбина са.

— Не - отсече Райм. - Можеше да ни застреля през прозо­реца, но не го направи.

Съвсем наблизо проехтяха още два изстрела. Храстите се размърдаха, Люси се прицели.

— Не хаби куршумите! - изкрещя Сакс.

Люси обаче стреля два пъти. Камъкът, който единият от нападателите бе хвърлил, за да я подмами, се изтърколи от храстите. Сакс бързо се хвърли върху Люси и я дръпна. Сач­мите от пушката на Томъл прелетяха на сантиметри от тях и се забиха в микробуса.

— По дяволите! - изруга полицайката и отново зареди.

— Бягайте вътре! - изкрещя Райм. - Бързо.

Люси кимна:

— Добре.

— Хвани ме по пожарникарския начин - нареди Райм.

Това е най-лошият начин за пренасяне на инвалид – има опасност да се увредят някои части от тялото му. Така обаче пренасянето щеше да е най-бързо и Том щеше да се изложи за най-кратко време на куршумите. Освен това тялото на Райм щеше да му служи за прикритие.

— Не - възрази болногледачът.

— Хайде, Том. Недей да спориш.

— Ще ви прикривам - извика Люси. - Тръгвайте. Готови?

Сакс кимна. Том вдигна Райм на ръце, сякаш носеше дете.

— Том... - запротестира инвалидът.