Меч в бурята [bg]

Станаха, когато Кон и Паракс ги доближиха, и Фарар тръгна към Кон.

— Вашите коне май…

Кон заби в лицето му прав удар с лявата ръка, смаза устните му и го опръска с кръв. Тежък замах отстрани с дясната ръка просна наглеца в тревата. Друг от мъжете извади нож, но Кон блъсна ръката му встрани и го халоса с такава сила отдолу по брадичката, че го вдигна във въздуха. Третият заотстъпва.

— Ей сега дойдох тук. Не знам защо си освирепял така, но аз не съм замесен в нищо.

— Тогава да те няма! — изръмжа Конавар.

Мъжът се обърна послушно и избяга.

Наблизо имаше плевня и Кон влезе в нея и се върна с две въжета. Обърна по корем повалените в несвяст мъже и върза ръцете им зад гърба.

— И сега какво? — попита Паракс.

— Сега ще се повеселим. — Фарар изохка и Кон го вдигна от земята. — Събуди другия.

Ловецът приклекна до втория и го побутна няколко пъти.

— Този май ще спи цяла седмица. И като гледам, си му счупил челюстта.

— Зад плевнята има кладенец. Извади вода и го полей.

— Фялок ще те убие за това — изфъфли Фарар с подутите си устни.

Кон чакаше мълчаливо. Когато ловецът изля цяла кофа вода върху безчувствения мъж, той най-после се размърда. Паракс му помогна да стане. Мъжът се олюляваше като пиян, но се задържа на крака.

— А сега да отидем в Големия дом — каза Конавар и яхна коня си.

Движеха се бавно, защото двамата вързани мъже се мъкнеха замаяно след конете. Зад тях се събираше тълпа, някой бе изтичал да съобщи на Лизона и Фялок, които чакаха на площада.

— Какво означава това? — попита господарката ледено.

Конавар слезе от коня и се поклони ниско.

— Съжалявам, че идвам с такава лоша вест при вас. Тези мъже откраднаха нашите коне и аз ги залових. Както ви е известно, наказанието за такова престъпление е смърт чрез обесване. Но като свободен мъж от племето риганте имам право да поискам двубой до смърт с тях. Ще ги убия и ще сложа край на тази неприятна история!

— Никого няма да убиеш, копеленце! — извика разяреният Фялок.

— О, ще ги убия — невъзмутимо настоя Конавар, — защото такъв е законът на народа келтой. И никой, дори ти, нагло прасе, нито твоята господарка, не може да го престъпи.

— Кълна се в Таранис, аз пък ще убия тебе! — разбесня се великанът.

— Приемам предизвикателството — даде воля на гнева си и Конавар. — Щом убия тях, ще изляза срещу тебе. Дано си по-сръчен с меча, отколкото с юмруците, защото видях, че си стар и муден. Ще те накълцам на мръвки!

Яростта му блъсна като ураганен вятър всички наоколо и настана тишина. Кон свали наметалото си, сгъна го и го подхвърли на Паракс. Извади меча, подарен му от сидите, дръпна се назад и го размаха със свистене в объркващи очите дъги и осморки, за да загрее мускулите на раменете и ръцете си. Бързината му беше смайваща и нямаше мъж в тълпата, който да не проумее колко опасен противник е този младеж. Паракс изви очи към Фялок и забеляза мярналата се в очите му неувереност. Този великан беше изкусен в юмручния бой, но при такова тежко туловище нямаше как да е много пъргав с меч в ръката.