Меч в бурята [bg]

— Не се нуждаем от твоите съвети — обади се Фялок.

Кон не му обърна внимание.

— Господарке, аз се завърнах наскоро от война в отвъдморските земи, където можех да наблюдавам обсадата на различни селища. Седемте върби няма много предимства срещу нашественици. Ще мога да дам по-подробни препоръки, след като проуча местността.

— Много мило, че си отделил време да дойдеш при нас — каза Лизона. — Но Фялок е изтъкнат воин и той носи отговорността за отбраната на Седемте върби. Доверявам му се напълно. Можеш да се върнеш незабавно в Старите дъбове.

Конавар се поклони отново.

— Господарке, не се съмнявам, че вашето доверие към Фялок е заслужено. Но Дългия леърд, мой господар и повелител, а също и собственик на тези земи, ми заповяда да проуча положението тук. Желаете ли да се върна при него с вестта, че неговите заповеди вече не се изпълняват в Седемте върби?

Тя се усмихна със стиснати устни.

— Никой не бива да бъде скланян към неподчинение спрямо висшестоящите. Само казвам, че няма причини нашият повелител да се безпокои за нас. Може би трябва да му предадеш това от мен.

— Ще повторя думите ви пред него, господарке. Щом изпълня възложената ми задача.

— Ти глух ли си, или тъп? — избухна Фялок. — Нежелан си тук, не проумя ли?

Погледът на Кон не се отмести нито за миг от лицето на Лизона, гласът му оставаше безстрастен.

— Господарке, в Три потока не пускаме лаещи кучета при масата, за да не досаждат на гостите. Но ако ме уверите, че достойният Фялок вече се разпорежда в Седемте върби, ще говоря с него.

Този път тя дори не се усмихна.

— Аз властвам над Седемте върби, но Фялок е най-довереният ми съветник. И искам да те предупредя, че не е благоразумно да го ядосваш.

— Не съм дошъл с намерението да ядосвам когото и да било, а с единствената цел да предложа добронамерени съвети. Дали ще има полза от тези съвети, решавате вие… и вашите съветници. Както и да завърши моята задача, ще обясня на своя господар какво съм направил и ще се върна в дома си.

— Колко време ти е нужно?

— Три-четири дни за първия оглед. След това… не знам, господарке. Зависи дали ще се вслушате в съветите ми.

— Значи четири дни — отсече тя. — Фарар ще те настани.

И посочи мъжа с твърде дългите ръце, който стана и ги изведе навън. Минаха през празния в този ден пазарен площад и стигнаха до малка нескопосано направена кръгла къща. Разсъхналата се дървения беше крива и зееха пролуки, сламеният покрив не бе сменян незнайно от колко години. Вътре имаше два паянтови нара. Кон пристъпи в къщата и един плъх се шмугна между краката му.

— Дано гостуването ви при нас е приятно — каза Фарар с подигравателна усмивка.

— Стига ми и твоето сияйно присъствие, за да се радвам на живота — подхвърли Паракс.

Дългоръкият мъж почервеня от гняв.

— Твоят слуга да не ми се присмива? — обърна се троснато към Конавар.

— Какво друго да прави? — студено отвърна младежът. — Защото ако трябва да избирам между тебе и гадинките, които вече обитават къщата, ще предпочета плъховете. Сега ми се махни от погледа.