Меч в бурята [bg]

Привечер Кон и Паракс седяха в къщата до огън в кръг от наредени камъни. Това беше и единственият източник на светлина, защото нямаха фенери или лампи.

— Защо се държат толкова враждебно? — недоумяваше ловецът. — От едно племе сте в края на краищата.

— Изправени сме пред двойно затруднение — обясни Кон. — Първото е раздорът между господарката Лизона и Дългия леърд. Говори се, че той ѝ изневерявал, а тя решила да се премести в Седемте върби. Можела да сложи край на брака им, но така би загубила всякаква власт, а и почти всичките си доходи. Затова е готова да проваля всички замисли на владетеля. Второто препятствие е Фялок. Този мъж е жесток грубиян. Гледах го в юмручни двубои. Стремеше се да измъчва противника. А аз съм му омразен. Оказва се, че той е старши сред съветниците на Лизона, значи не можем да очакваме помощ от никого.

— И защо да си губим времето?

— Приятелю, аз съм свикнал да си довършвам работата — подсмихна се Кон.

— Има и друга причина.

— Не крия, че има. Значи смяташ, че тя е красива?

— За мен всички жени са хубавици… особено дебелите. Но не чак тлъсти, да не ме разбереш криво. Само да са пухкави. О, да — също така да имат тъмни очи и сочни устни. И да са приветливо настроени. Непременно. В Алин се ожених за една дебеланка. Тя беше радост за душата и тялото ми. — Паракс въздъхна. — Някаква болест плъзна из града и я отнесе в гроба две години по-късно. Не намерих друга по сърце.

— Отказа ли се да търсиш?

— Никога не се отказвам, момко! — отвърна старият ловец. — Но не ми се вярва младичките дори да ме погледнат. Освен ако не забогатея, разбира се. За някои жени богаташите не могат да са прекалено стари. Но и това едва ли ще се случи.

Добави дърва в огъня и се загледа в спиралата пушек, която се виеше към тесния отвор в покрива. Бълха го ухапа по ръката, той я стисна ловко с палец и показалец и я хвърли в пламъците. После каза:

— Трябва да си намерим по-уютен подслон утре.

— Ще го направя. Моят покоен приятел Бануин ми споменаваше за свой отдавнашен познайник тук. Фейтън. Търговец. Ще го потърся утре.

Кон легна до огъня и се зави с одеялото. Все му се привиждаше лицето на Тей и спа неспокойно.

Паракс го събуди малко след зазоряване. Беше угрижен.

— Какво има? — попита Кон.

— Откраднали са ни конете.

Кон седна и изръмжа:

— Тези дивотии ще приключат още днес.

— Да не се връщаме в Трите потока?