Венецианското предателство [bg]

— Нещо такова.

— Американците още ли те държат с това?

— Убийството се преследва до дупка. В Босна е семейството ми, а там отмъщението се разпростира върху всички, които са ти близки. Избягах, за да бъда далеч, но когато откриха, че работя за Зовастина, американците ми предложиха избор: да ме предадат на босненците или на нея. Така стигнах до решението да работя за тях.

— Опасна игра — отбеляза Мичънър.

— Зовастина не знаеше нищо за мен — сви рамене Виктор. — Това е голямата й слабост. Убедена е, че хората около нея или умират от страх, или се прекланят пред величието й. — Замълча за момент и продължи: — Тази Касиопея Вит, която се появи в базиликата и която замина със Зовастина…

— Тя е част от всичко случващо се — кратко отвърна Мичънър.

Едва сега Виктор си даде сметка колко голяма грешка беше допуснал. Трябваше да направи нещо, за да я компенсира.

— Ние с нея се сблъскахме и в Дания. Опитах се да я убия заедно с другите двама от базиликата. Нямах представа коя е. Но с мен е свършено, ако разкаже на Зовастина какво се е случило.

— Касиопея няма да го направи. Тази вечер й казахме за теб още преди да влезе в базиликата. Ще разчита на помощта ти в Самарканд.

Сега разбра на какво се дължеше необичайното шушукане в страничното крило, а също така и странното мълчание на онези, с които се беше сблъскал в Дания. Лодката опря в пристана и Мичънър пъргаво скочи на бетона.

— Помогни й — рече той. — Чух, че била много изобретателна.

Особено когато убива, добави мислено Виктор.

— Бог да ти е на помощ, Виктор. По всичко личи, че ще имаш нужда от него.

— Той е безполезен.

— И аз едно време мислех така — усмихна се свещеникът, после поклати глава. — Но дълбоко грешах.

Виктор беше като Зовастина. Езичник. Нито по религиозни, нито по морални причини. Просто не му пукаше какво го чака след смъртта.

— И още нещо — спря се Мичънър. — В базиликата Касиопея спомена името на един мъж, Или Лунд. Американците искат да знаят дали е жив.

Пак това име. Първо го чу от жената, а сега и от Вашингтон.

— Беше — въздъхна Виктор. — Но сега не мога да бъда сигурен.