Венецианското предателство [bg]

— Така е — потвърди датчанинът. — Имахме късмет, че не го уби на Торчело. Разбира се, тогава аз не знаех това, което научих днес.

— Пак твоите планове в движение — подхвърли Малоун, обръщайки се към Дейвис.

— Ще поема вината, въпреки че този проработи.

— Но трима души са мъртви.

Дейвис замълча.

— А какво щеше да стане, ако Зовастина не бе взела заложник до летището? — настоя Малоун.

— За щастие това не се случи.

— За мен ти си безотговорен тип! — раздразнено отвърна Малоун. — Защо не знаеш дали Или Лунд е жив, след като Виктор е ваш агент?

— До вчера, когато вие тримата се намесихте, този факт не беше важен. Знаехме, че Зовастина се учи от някого, но не знаехме кой е той. Беше логично да предположим, че е Лунд. А когато се уверихме, че е така, трябваше да се свържем с Виктор.

— Той каза, че преди известно време Или Лунд е бил жив, но не е сигурен дали в момента е така — обади се Мичънър.

— Касиопея няма представа срещу какво се изправя — поклати глава Малоун. — Ще трябва да действа на тъмно.

— Сама го пожела — обади се Стефани. — Вероятно с надеждата, че Или е жив.

Малоун изобщо не искаше да слуша подобно нещо. По ред причини, за които не му се мислеше в момента.

— Ти попита защо всичко това има значение, Котън — подхвърли Торвалдсен. — Опасността от биологична война е съвсем реална, но какво ще стане, ако отварата се окаже чудотворно природно лекарство? Древните са я смятали за такова. Също и Александър. Както и онези, които изписали древните пергаменти. Не е ли възможно? По неизвестни причини Зовастина я иска, Или също. А сега и Касиопея.

— Все още не знаем нищо — скептично поклати глава Малоун.

— Знаем, че загадката е автентична — вдигна свещта Стефани.

Права е, въздъхна Малоун. Трябваше да признае, че и той изпитваше любопитство. Проклетото любопитство, което винаги му докарваше неприятности.

— Знаем още, че Наоми е мъртва — тихо добави Стефани.

Не беше го забравил. Нито за миг. Очите му отново се спряха на скиталата. Стълба. Която вероятно води нанякъде. В посока, която по времето на Птолемей със сигурност е имала значение. От книгите знаеше, че Александър Велики е държал империята му да бъде прецизно картографирана. Разбира се, по онова време картографията е била в детската си възраст, но той беше виждал немалко древни чертежи. Трябваше да види какво има в интернет. Двайсет минути сърфиране не му предложиха никакво обяснение за КΛΙΜΑΞ, което можеше да означава стълба или нещо друго.