![Венецианското предателство [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/4/venecianskoto-predatelstvo-bg-download.jpg)
Венецианското предателство [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-172-8
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Венецианското предателство [bg]». Краткое содержание книги:
Малоун се усмихна, но продължи да разглежда бръмбара. Забеляза три дълбоко издълбани йероглифа под крилете му.
— Какво представляват те? — попита той.
— Според Мичънър олицетворяват живота, стабилността и закрилата — отвърна Торвалдсен.
Той обърна амулета. Долната му част беше запълнена от гравирана в камъка птица.
— Този амулет бил открит при мощите на свети Марко през 1835 година, когато ги извадили от криптата и ги преместили в олтара. В Александрия той бил провъзгласен за мъченик и мумифициран. Амулетът се възприема като част от този процес. Но свещениците решили да не го слагат при мощите, тъй като им се сторил прекалено езически. Все пак те оценили историческата му стойност и го прехвърлили в трезора. Значението му значително нараства в момента, в който Църквата е уведомена за интереса на Зовастина към свети Марко. Когато Даниълс ми каза за какво става въпрос, аз си спомних думите на Птолемей.
Малоун също си ги спомни. Докосни най-съкровената същност на златната илюзия. Късчетата на мозайката започваха да се подреждат.
— Златната илюзия е самото тяло в Мемфис, увито в злато. Най-съкровената същност? Разбира се, сърцето. — Той вдигна амулета над главата си. — Това.
— Което означава, че мощите под олтара на базиликата не са на свети Марко — добави Дейвис.
— А нещо съвсем различно — кимна Малоун. — И то няма връзка с християнството.
Торвалдсен посочи птицата.
— Това е египетският йероглиф за феникса, символ на прераждането.
Друга част от загадката проблесна в съзнанието на Малоун.
Раздели феникса.
И той веднага разбра какво трябва да направи.
Касиопея усети уловката във въпроса на Зовастина. Ами ако Или е жив? Отговори едва когато беше сигурна, че контролира чувствата си.
— За съжаление той е мъртъв. Вече няколко месеца.
— Сигурна ли си?
Стотици пъти си беше задавала същия въпрос и не би могло да бъде другояче. Но сега тръсна глава да прогони болката и отсече:
— Или е мъртъв!
Зовастина протегна ръка към телефона на масичката и натисна един бутон. Изчака няколко секунди и рече:
— Виктор, искам да разкажеш на един човек какво се случи в нощта, когато умря Или Лунд.
След което й подаде слушалката. Касиопея не помръдна. Добре помнеше думите на онзи тип, изречени в лодката. Те не означаваха нищо.
— Нима не искаш да чуеш какво ще ти каже той? — попита Зовастина, а в тъмните й очи проблесна дълбоко и отвратително задоволство.
Тази жена познава слабостите ми, помисли си Касиопея. Факт, който я уплаши повече от това, което Виктор можеше да й каже. Разбира се, че искаше да го чуе. Последните няколко месеца бяха истинско изтезание. Но все пак…
— Заври си телефона в задника! — мрачно отсече тя.
Зовастина се поколеба, после на лицето й изплува усмивка.
— По-късно, Виктор — каза в слушалката тя. — Вече можеш да освободиш свещеника.
И тя затвори.
Самолетът продължаваше да набира височина. На изток, към Азия.
— По моя заповед Виктор наблюдаваше къщата на Или.
Касиопея не желаеше да слуша.
— Влязъл през задния вход в момента, в който убиецът се готвел да застреля завързания Или. Виктор първо застрелял убиеца, после ми доведе Или и запали къщата му заедно с трупа на убиеца вътре.
— Едва ли очакваш, че ще се хвана на лъжите ти.
— Някои членове на моето правителство биха желали да ме няма. За съжаление предателството е част от политиката у нас. Те се страхуваха от мен и знаеха, че Или ми помага. Наредиха да бъде убит, както биха убили и всички останали, които са на моя страна.
Касиопея запази скептично мълчание.
— Или е ХИВ позитивен.
— Откъде знаеш? — попита рязко Касиопея.
— От него самия. През последните два месеца аз му доставям необходимите медикаменти. За разлика от теб той ми вярва.
Касиопея беше убедена, че Или не би споделил с никого, че е заразен. А за нея знаеха само той и Хенрик. Но сега се почувства объркана. За какво всъщност ставаше дума?
Малоун поглади гладката патина на амулета. Пръстите му внимателно се плъзнаха по птицата, изобразяваща египетския феникс.