Венецианското предателство [bg]

— Вземате пръчка, увивате ивица кожа около нея и написвате посланието си върху кожата. После развивате кожата и добавяте още букви. Човекът, за когото е предназначено посланието, разполага със същата пръчка. Увива кожата около нея и така прочита посланието. Ако пръчката е по-дебела или по-тънка, посланието автоматично се превръща в безсмислица. Древните гърци са използвали скиталата за предаване на тайни послания.

— Откъде знаете подобни неща, по дяволите? — възкликна Дейвис.

— Скиталата е бърза, ефективна и изключва грешките — сви рамене Малоун. — Ето защо била изключително важна на бойното поле — едно великолепно средство за предаване на тайни послания. А в отговор на въпроса ви ще кажа откъде знам за нея — от книгите.

— Но ние не разполагаме с точната пръчка — възрази Дейвис. — Как тогава ще дешифрираме посланието?

— Спомнете си думите на Птолемей: Животът определя размерите на гроба. — Той вдигна медальона. — ZH означава живот. Тази монета е мярката.

— Но внимавай, защото втори шанс няма да има — подхвърли Стефани. — Златното фолио е твърде тънко. Няма начин да бъде навито повторно. Което означава, че имаме право само на един опит.

— И аз мисля така — кимна Малоун.

Напуснаха базиликата и се насочиха към църковните канцеларии. Малоун прецени, че диаметърът на медальона е около два сантиметра и половина. Трябваше да намерят нещо със същата дебелина, за да свърши работа. Дръжките на метлите, открити в склада, се оказаха твърде широки, а останалите предмети наоколо — прекалено тънки.

— Лампите светят, но помещенията са празни — отбеляза Малоун.

— Мичънър опразни сградата в момента, в който Зовастина остана сама край гробницата — поясни Дейвис. — Нямахме нужда от свидетели.

На полицата до ксерокса имаше кутия със свещи. Малоун извади една и внимателно я огледа. Диаметърът й беше малко по-голям от този на медальона.

— Сега ще си направим собствена скитала.

— В дъното на коридора има кухненски бокс — отгатна намеренията му Стефани. — Отивам да донеса нож.

Малоун уви пръсти около златната лента, защитена от парче мека хартия, която беше намерил в будката за продажба на билети за трезора.

— Някой от вас разбира ли старогръцки? — поинтересува се той.

Дейвис и Торвалдсен поклатиха глави.

— Значи ще ни трябва компютър. Думите, изписани на тази лента, със сигурност ще бъдат на старогръцки.

— Видях един в канцеларията, в която чакахме — каза Дейвис. — В дъното на коридора.

Стефани се върна с ножа.

— Тревожа се за Мичънър — погледна я Малоун. — Нищо не пречи на Виктор да го убие, след като Зовастина си замине.

— Няма да има проблем — обади се Дейвис. — Аз исках Мичънър да отиде с него.

— Защо? — учудено го погледна Малоун.