![Венецианското предателство [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/4/venecianskoto-predatelstvo-bg-download.jpg)
Венецианското предателство [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-172-8
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Венецианското предателство [bg]». Краткое содержание книги:
— Може би трябва да търсим другаде — обади се Торвалдсен. — Или е имал къща в Памир, където обичал да работи и да мисли. Знам го от Касиопея. Там държал книгите и бележките си. Тя твърди, че имал много материали за Александър, включително карти.
— Но това е на територията на Федерацията — поклати глава Малоун. — Съмнявам се, че Зовастина ще ни издаде входни визи.
— Близо ли е до границата? — попита Дейвис.
— На около петдесет километра.
— Можем да влезем през Китай. С тях си сътрудничим по тази операция.
— Но каква е тази операция? — попита Малоун. — Защо ние участваме в нея? Малко ли са ви ЦРУ и други подобни организации?
— На практика вие сам се включихте в нея, мистър Малоун — отново стана официален Дейвис. — Също като Торвалдсен и Стефани. Зовастина е единственият ни съюзник в този регион, следователно ние не можем да се изправим срещу нея. Което несъмнено би се случило, ако използваме официални институции. Благодарение на Виктор ние сме в течение на голяма част от нейните планове. Но нещата ескалират, и то много бързо. Аз си давам сметка за дилемата с Касиопея, но…
— За нищо не си даваш сметка! — прекъсна го Малоун. — Но в едно си прав: аз оставам в играта заради нея и…
— Предпочитам да отидеш в онази къща и да разгледаш документите.
— Това му е хубавото на пенсионирането — каза Малоун. — Мога да правя каквото искам. — Обърна се към Торвалдсен и добави: — Ти и Стефани ще отидете в къщата.
— Съгласен съм — кимна приятелят му. — А ти се погрижи за нея.
Малоун се втренчи в него. Датчанинът беше помагал на Касиопея и беше сътрудничил на президента. Именно той ги беше въвлякъл в тази история. Но явно не му харесваше мисълта, че младата жена е сама в онази страна.
— Вече имаш план, нали? — попита Торвалдсен.
— Мисля, че да.
63
4:30 ч.
Зовастина отпи от бутилката с минерална вода, позволявайки на спътницата си лукса да се отдаде на неспокойните си мисли. Летяха в мълчание вече цял час, след като бе подхвърлила на Касиопея Вит предположението, че Или Лунд е жив. Личеше, че тази жена изпълнява някаква мисия. Но каква? Лична или професионална? Отговорът на този въпрос засега щеше да почака.
— Откъде ти и датчанинът знаете за плановете ми?
— Много хора знаят за твоите планове.
— Защо тогава никой не се опитва да ми попречи?
— Може би ние ще го направим.
— Вие ли? — усмихна се Зовастина. — Армия от трима — ти, онзи старец и мистър Малоун? Между другото, Малоун приятел ли ти е?
— Той е служител на американското Министерство на правосъдието.
Зовастина разбираше, че случката в Амстердам бе предизвикала официален интерес, но в сегашната ситуация имаше нещо странно. Как американците бяха успели да се организират толкова бързо? И откъде знаеха за посещението й във Венеция? Може би чрез Мичънър. Американското Министерство на правосъдието. Американците. Мисълта за друг проблем проблесна в съзнанието й. Винченти.
— Нямаш представа колко много знаем за теб — подхвърли Вит.
— Нямам, но имам теб.
— Аз съм толкова ценна.
Зовастина силно се съмняваше.
— От Или научих много неща — каза тя. — За повечето от тях изобщо не бях подозирала. Той ми отвори очите за миналото. Подозирам, че и твоите…
— Няма да стане — отсече Касиопея. — Не можеш да го използваш, за да ме притиснеш.
Трябваше да пречупи тази жена. Всичките й планове се основаваха на секретността. Излизането им наяве не само щеше да я компрометира, но и да предизвика ответна реакция. В момента Касиопея Вит представляваше единственият бърз и сигурен начин да определи сериозността на проблема си.
— Отидох във Венеция да получа отговор на няколко въпроса — промълви тя. — Или ме насочи натам. Той вярваше, че тялото в базиликата ще ни насочи към истинския гроб на Александър Велики. Където може би се крие и тайната на древно лекарство, което би могло да помогне дори и на него.
— Това са фантазии.
— Които е споделил и с теб, нали?
— Жив ли е?
Най-после стигнаха до конкретния въпрос.
— Каквото и да отговоря, ти няма да ми повярваш.