![Изгубената реликва [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/5/izgubenata-relikva-bg-download.jpg)
Изгубената реликва [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #6
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-257-2
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената реликва [bg]». Краткое содержание книги:
— Мисля, че хората, нахлули в дома на Габриела, са същите, които ограбиха галерията — каза Бен. — Мисля, че онази вечер са открили нещо в дома й. Някаква следа, която ги е отвела до картината на Гоя, която в крайна сметка се появи на изложбата. Мисля, че е бил дневникът й. Вероятно Габриела е написала в него, че картата е в рамката.
Мими кимна тъжно.
— Заради това са знаели, че трябва да търсят „Покаялият се грешник“. Записваше всичко в дневника си.
— Освен местонахождението на тайната стаичка — отбеляза Бен. — Това е останало неизвестно. — Замълча за миг и добави: — Мими, трябва да ви кажа, че човекът зад всичко това е руски гангстер на име Григорий Шиков.
Мими премигна.
— Руснак?
— Той е безмилостен човек, който определено много държи да се сдобие с „Черната медуза“, защото не се колебае да убива заради нея. През всичкото това време някой обръщал ли се е към вас, заплашвал ли ви е? Или някой около вас?
— Не — отговори Мими. — Никога.
Бен си спомни какво му беше казал Пиетро де Крешенцо за мистерията около компаньонката на Габриела Джордани. Никой не знаел второто й име — и Габриела, изглежда, не го беше споменала в дневника си. Човек с ресурсите и влиянието на Шиков би могъл да открие Симонета Ренци, но не и „Мими“. Тя е била свободна да живее богато и комфортно, докато в същото време други са страдали и умирали заради присвоеното от нея.
Бен вече разбра всичко — с изключение на едно.
— А защо искахте да се свържете с мен, Мими? — попита той тихо.
Възрастната жена избърса една сълза от лицето си и го погледна тъжно.
— Мистър Хоуп. „Покаялият се грешник“ не е само картина. Той е жив човек и сега седи пред вас. Не мога да върна назад престъпленията, които извърших в миналото, но е дошло време да платя за тях така както мога. Когато ви видях по телевизията — един добър човек, който рискува живота си, за да спаси други хора, героя от галерията, си дадох сметка, че искам точно този човек да ми помогне да платя дълга си.
Бен мълчеше.
— След смъртта на Едуардо започнах свой собствен бизнес. Работих много и успях. Сега не съм по-малко богата, отколкото в деня, в който продадох „Черната медуза“ на петролния шейх. Мистър Хоуп, искам да вземете парите ми. Всичките, с изключение на малка сума, с която да доживея дните си. Искам тези пари да бъдат разпределени между семействата, засегнати от трагедията, която причиних. Знам, че не мога да върна скъпите им покойници. Мога да направя само това. — Наклони се напред и се вгледа в очите на Бен. — Ще го направите ли?
71
— Тя е смахната, порочна, лъжлива стара кучка — обяви Дарси между две хапки пържола от филе. — Не ми харесва.
Беше малко след девет вечерта, а нощта все още беше топла и от морето се носеше лек бриз. Масата за двама беше поставена в задния двор край басейна, пред пристройката за гости към вилата на Ренци, в която Мими настоя да прекарат нощта. Старицата беше помолила да я извинят, че няма да вечеря с тях, защото винаги си лягала рано, като преди това изпивала само чаша топло мляко. Храната и напитките, които беше поръчала за тях, идваха от най-добрите ресторанти в Монако. Вече пиеха втора бутилка „Шато Мутон Ротшилд“.
— Имаше нужда да се изповяда пред някого какво е направила — каза Бен.
Дарси изсумтя.
— Тогава да говори със свещеник.
— Иска да плати за стореното. Разбирам я. Хората грешат, Дарси.
— Да, естествено. — Тя не изглеждаше убедена. — Хората грешат. Само че не чакат да дойде време да ритнат камбаната, за да започнат да се разкайват. Е, ще й помогнеш ли?
— Казах й, че ще помисля — отвърна Бен. — Нещата в момента обаче са малко комплицирани.
— Може да се каже.
Бен бутна чинията си настрани. Вече не беше гладен. Стана, влезе през двойната стъклена врата в луксозната двустайна пристройка и отиде до креслото, на което беше хвърлил чантата си. Разкопча каишките. До намаляващата пачка пари беше списъкът с осем телефонни номера, които беше извадил от апарата на Спартак Гурко, докато пътуваха с влака към Милано. От тези осем Гурко беше говорил най-често и най-продължително с три. Бен ги беше подчертавал с химикалката толкова много пъти във влака, че почти бе разкъсал хартията.
Сега той знаеше какво да каже. Седна на ръба на креслото, включи апарата на Гурко и набра първия номер от списъка. Веднага се свърза с телефонен секретар. Бен изчака сигнала и остави съобщение. Кратко и просто, отчетливо и бавно.