Тайната порта [bg]

— О? И на какво друго те научи?

— Научих се да разчитам карти, научих се на математика и на мореплаване. Той беше търговец, разбира се, но освен това беше и добър астроном. Както и учен. Надали на света имаше нещо, което да не го интересуваше. Събираше всякакви инструменти — предимно за навигация, естествено, компаси и астролаби, но освен това обичаше всякакви други уреди — стенни и джобни часовници, даже детски играчки, стига те да имат някакъв таен механизъм. Когато станах чирак при него, бях само момче, но заради него аз също обикнах механичните предмети.

За пореден път забеляза, че сводът на крака й е висок и бял. Ноктите й бяха излъскани толкова, че блестяха като морски раковини. На единия от глезените й имаше малка черна татуировка.

— Значи вие също сте учен, така ли?

Пол се усмихна и отговори:

— Не, просто търговец, мадам. Най-обикновен търговец. И благодаря на Бога за това!

— Хайде, стига! В живота, който водиш, няма нищо обикновено! Вие, английските търговци, съвсем скоро ще станете царе на моретата — или поне така ми казват, — че и по-богати от царе. Пред носовете на вашите кораби с всеки изминал ден светът става все по-малък и по-малък. Доколкото знам, дори в този момент вашата компания чертае нови търговски маршрути — до островите на подправките, та дори до Индия! Вие никога не сте се страхували да поемате рискове и това ми харесва! — отбеляза с възхищение тя. — Изненадан ли си, че знам всичко това? Ако е така, не би трябвало. Ние имаме опитни разузнавачи, Пол Пиндар ага. И знаем, че вие, търговците, се радвате изключително много на благоволението на онази велика дама, вашата кралица. Дотолкова, че даже е избрала своя представител от вашите редици — доколкото знам, същински скандал сред франките, които го смятат за повече от скандално, когато то всъщност — кратка пауза — е знак за невероятно признание!

Настъпи мълчание, след което тя продължи:

— Ако бях млад мъж, едва прохождащ в живота, сигурно и аз бих избрала път като вашия. Свобода, приключения, богатства… — прошумоляване на коприна, когато тя се приведе към паравана. — Елате да работите за нас, Пол Пиндар ага! Султанът винаги е приветствал с добре дошли и почитал мъже като вас, интелигентни и амбициозни мъже. Бихте могли да бъдете част от най-великата империя, която светът някога е виждал! Ще ви намерим красива къща, множество роби, красиви съпруги… — пак пауза. — Особено красиви съпруги!

Пол се опита да отговори, но за негово изумление не успя. Пъхна ръка в джоба си и потърси компендиума — познатата гладкост на повърхността му го успокои.