Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
— На доста повече от четири пръста.
Момчето вдигна всичките си десет пръстчета.
— На толкова много?
Зарек не се сдържа и се усмихна.
— Хайде — рече му и отвори вратата. — Сигурен съм, че вътре все ще се намери някой, който да ни помогне да открием майка ти.
Момчето избърса лицето си с ръкав и се остави Зарек да го поведе към „Джаксън Бруъри“. И скоро след това той чу как една жена ахна.
— Какво правите със сина ми?
— Мамо! — Момчето се втурна към жената.
Тя го сграбчи, вдигна го на ръце и изгледа Зарек така злобно и подозрително, че той тутакси разбра — най-мъдро ще бъде незабавно да се скрие от погледа й. В някои вечери беше по-добре да не притежаваш мрачен и зловещ вид.
— Охрана! — изпищя жената.
Зарек изруга и се втурна назад към вратата. Прескочи перилата, свлече се устремено по стъпалата към долния етаж и бързо се изгуби в тълпата. Или поне така се надяваше.
След като измина половината път до дома си, надолу по Уилкинсън, видя Ахерон, притаен в сенките. Мамка му, най-малко от това се нуждаеше в момента — Ахерон да го заяде, че е заключил Ник в дрешника и е напуснал къщата, при това точно когато имаше заповед да не си подава носа навън.
— Само не започвай пак да ми опяваш, Аш — озъби се Зарек.
Ахерон учудено повдигна вежди.
— Да ти опявам за какво?
Космите на тила му настръхнаха. Ахерон изглеждаше прекалено спокоен и раменете му не бяха напрегнати, както бе обичайно за Аш при всяка тяхна среща. Двамата не криеха взаимната си неприязън вече от две хиляди години. А мъжът пред него се държеше така, сякаш Зарек бе един от приятелите му Нощни ловци.
Ледена тръпка се спусна по гръбнака на Зарек. Можеше да понесе омразата и гнева, но един приятелски настроен Ахерон му лазеше по нервите.
— Няма ли да се нахвърлиш върху мен? — попита Зарек.
— Че защо да го правя? — учуди се Ахерон и го потупа по рамото.
Зарек изсъска и веднага се отдръпна от него.
— Кой, по дяволите, си ти?
— Какво не е наред, Зарек?
Нямаше начин този да е Ахерон.
Зарек използва телекинеза, за да свали слънчевите очила от лицето на мъжа. Вместо очи с цвят на течен живак, този мъж имаше най-обикновени сини очи, които присви срещу него.
— Това не беше мъдър ход.
Следващото, което Зарек помнеше, беше как го порази божествена мълния.
Талон тренираше на лоста за набиране и изпълняваше упражненията за укрепване на коремната си мускулатура, когато Съншайн най-после се събуди.
Тя си пое дъх и бавно седна в леглото, все още отпусната и сънена.
— Толкова е горещо тук — промълви, с тих, дрезгав глас.
Талон се отпусна с главата надолу, а пръстите му докоснаха пода.
— Как се чувстваш?
Тя съблече блузата си презглава и той мигом се напрегна, като видя черния й дантелен сутиен, обхващащ гърдите й.
— Гладна — въздъхна младата жена и освободи закопчалката отпред на сутиена си. — И то не за храна.
При това признание той повдигна вежди, които се стрелнаха още по-нагоре, когато тя плъзна ръце по гърдите си, надолу до панталоните си. О, това бе жестоко.
Съншайн смъкна панталоните си, бавно и чувствено.
— Нуждая се от теб, Талон.
— Мисля, че се нуждаеш от един студен душ.
Тя пристъпи към него като дебнеща лъвица.
Хипнотизиран, Талон не посмя да помръдне, когато тя стигна до него и прокара ръка надолу по бедрата му. Наведе глава, за да зарови нос в сгъвката отзад на коляното му и го близна леко.
Талон простена от удоволствие от близостта й. Тялото му се напрегна и запулсира, когато се надигна нагоре с намерението да освободи краката си от лоста на стената. Но така и не успя. Съншайн намери устните му и го целуна страстно.
Тя не можеше да мисли разумно, когато най-после се отдръпна от него и впи поглед в черните му очи. Тялото й се оживи, цялото пламна. Можеше да се фокусира единствено върху пулсиращото желание да го поеме вътре в себе си. Мъчеше я изгарящия копнеж да усети ръцете му по цялото си тяло. Не помнеше някога да я бе връхлитала такава чувственост. Такъв глад да го вкуси и да усети всяка част от мъжкото му тяло. О, как само го желаеше.
Пое ръцете му в своите и ги притегли върху гърдите си.
— Люби ме, Талон. Моля те.
Талон се поколеба.
— Не зная дали трябва да правим това, докато все още си под влия… — Млъкна насред изречението, когато тя свали шортите му до коленете.