Фондация и Земя

— Нямам нищо против да го харесваш, Янов.

— И на теб би ти харесал, ако опиташ да се сближиш.

— Сигурно. Може би някой ден ще опитам.

Пелорат отново се поколеба.

— Знам също, че ти е дотегнало да спориш с Блис.

— Мисля, че ние не спорим чак толкова много, Янов. Всъщност с нея се разбираме доста добре. Дори онзи ден проведохме един дълъг и спокоен разговор — без викове и взаимни обвинения — задето така късно дезактивира роботите-стражи. В края на краищата тя вече няколко пъти ни спасява живота и не мога да й предложа нищо друго освен приятелството си, не е ли така?

— Да, така е, обаче аз нямам предвид спорове в смисъл на караници. Исках да кажа… тези вечни препирни за Галаксея и индивидуалността.

— О, това ли? Допускам, че ще продължат, макар и по-вежливо.

— Ще възразиш ли, ако аз поема спора от нейно име, Голан?

— Напротив. Ти самият приемаш ли идеята за Галаксея, или просто се чувстваш по-щастлив, когато си съгласен с Блис?

— Честно ти казвам, приемам я за себе си. Смятам, че Галаксея трябва да е бъдещето. Ти избра тази линия на развитие и все повече се убеждавам, че е правилна.

— Защо я избрах обаче? Това не е довод. Независимо какво казва Гея, аз мога да греша, разбираш ли? Така че не позволявай Блис да те убеди за Галаксея на тази основа.

— Мисля, че не грешиш. Показа ми го Солария, а не Блис.

— Как?

— Ами… най-напред, ние сме изолати — ти и аз.

— Неин термин, Янов. Предпочитам да мисля за нас като за индивиди.

— Въпрос на семантика, приятелю. Както и да ни наричаш, затворени сме в своите лични кожи, обвиващи нашите лични стремежи и мислим преди всичко за себе си. Самозащитата е основният ни закон, дори това да е в ущърб на всичко живо.

— Известни са случаи хора да жертват живота си за другите.

— Рядко явление. Много повече са примерите, когато хората жертват жизнените потребности на останалите заради някаква своя глупава прищявка.

— И какво общо има това със Солария?

— Ами на Солария видяхме какво може да стане с изолатите — или с индивидите, ако предпочиташ. Соларианците едва понасят факта, че трябва все пак да делят цял един свят. Те смятат, че абсолютната свобода е да живееш в пълна изолация. Не изпитват нежни чувства дори към собствените си деца и ги избиват, ако са твърде много. Заобикалят се със слуги-роботи, които захранват с енергия, така че ако умрат, цялото огромно селение да умре символично заедно с тях. Това достойно ли е за възхищение, Голан? Можеш ли да го сравниш с Гея по етичност, доброта и взаимна загриженост? Блис не ми е говорила за нищо такова. То си е мое виждане.

Тривайз каза:

— На теб, Янов, просто ти приляга да изпитваш подобни чувства. Споделям виждането ти. Мисля, че соларианското общество действително е чудовищно, но то невинаги е било такова. Соларианците са потомци на земяните, и по-точно на космонитите, които са водили много по-нормален живот. По една или друга причина соларианците са избрали пътя към една крайност, но не можеш да съдиш по крайностите. В цялата Галактика, с нейните милиони населени светове, знаеш ли да има друг свят, който сега или в миналото да е притежавал общество като соларианското или дори бегло приличащо на него? А дали на самата Солария обществото щеше да бъде такова, ако тя не беше залята с роботи? Допустимо ли е популация от индивиди да достигне соларианския ужас без роботите?